Винаги съм си мислел, че страхът ми от тъмното е нещо глупаво останало от детството ми. Сега, благодарение на науката, научих истината. Това е глупаво нещо останало от детството ни и от ранната човешка история, когато всъщност не е било толкова глупаво.
Списание „New York” е събрало малко научни обяснение за никтофобията – болезнения и панически страх от тъмното. Излиза, че преди хиляди години, още когато не сме били „опитомили“ цялата Земя, сме се чувствали уязвими в тъмното заради хищници и липсата на светлина и топлина. Проучване открило, че има връзка между ловните навици на лъвовете ( след 6 вечерта) и страха на хората от тъмното. Тези хищници могат да функционират в тъмното, а ние не.
От какво точно се страхуваме? Всичко. Това е защото не виждаме нищо ( разчитаме на зрението си) и нашите умове могат да си измислят безброй потенциални опасности, които да ни чакат. Разбира се, повечето хора се отучват от този инстинкт през детските си години, но проучване направено във Великобритания показва, че 40% от участниците се страхуват да ходят в дома си без пусната светлина. Друго проучване направено в Университета Райърсън в Торонто, Канада, показва, че почти половината участници се страхуват от тъмното, което води ди проблеми със съня. Интересното според асистент професора в Райърсън – Колин Карни, е че много хора не осъзнават, че имат страх от тъмното и приписват страховете си на нещо друго.
„Един човек може да е неспособен да заспи след като е тъмно и умът им започва да работи, те мислят „Какво става, ако някой нахлуе в къщата ми?“. Вместо да осъзнаят, че тези асоциации са признак за страх от тъмното, те пропускат тази стъпка и мислят, че се страхуват от обир.“
Решенията на проблема са две - излагане или когнитивна терапия. Това е нещото, което родителите правят, когато системно показват на децата, че тъмното е нещо, от което не трябва да се страхуват!
