Един светец веднъж попитал учениците си: "Защо хората си крещят едни на други, когато са разстроени?" Учениците му помислили известно време и един от тях казал: "Защото губим спокойствието си, затова викаме."
Светецът отговорил: "Да, но защо е нужно да крещим, когато другият е точно до нас? Защо не е възможно да говорим с мек глас, кoгато сме ядосани?"
Учениците дали няколко различни отговора, но те не задоволили светецът. Накрая той им обяснил:
"Когато двама души са ядосани един на друг, техните сърца са много далече едно от друго. За да покрият разстоянието те трябва да крещят, за да се чуят един друг. Колкото по-ядосани са, толкова по-високо трябва да крещят, за да достигнат другия край на това огромно разстояние."
След това добавил: "Когато двама души са влюбени, те си говорят тихо и нежно, защото сърцата им са много близо. Разстоянието между тях е малко, така че те могат просто да си шепнат и стават дори още по-близко в обичта си. Накрая нямат нужда дори да шепнат, просто гледат един в друг безмълвно. Толкова близо са двама души, когато се обичат."
Източник: www.shtastieto.com
