Да изживееш отново тези така приказни открития – какво е да живееш, да дишаш, да чувстваш? Възможно е, от редовете на така любимата ни книга "Вино от глухарчета". Съвършеният мечтател Рей Бредбъри оставя читателят да открие истините за живота, любовта, човека през погледа на едно 12-годишно момче през едно горещо лято.
С дъх на лято и спомен за безгрижното детство, споделяме любими цитати от "Вино от глухарчета".
"Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”
"Добротата и интелигентността са достойнства на старостта. Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо, когато си двайсетгодишен."
"Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува."
"Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена."
"Истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае."
"Когато живееш заедно с някой човек, той не се променя и на йота. Вие се изумявате от настъпилите с него промени, само ако се разделите за дълго, за години."
"Този, който е престанал да се удивява, той е престанал да обича – приеми, че и живот няма в теб, а в който няма живот – той приеми, че вече е в гроба."
"Не е важно какво точно правиш, важно е да се докосваш до него, да променяш формата, да става различно от това, което е било преди, да остава е него частица от теб самия. В това е разликата между човека, който просто коси тревата на поляната и истинския градинар."
"Никой никога не умира, ако има деца и внуци."
"Обичал да се вслушва в тишината — ако изобщо тишината можела да се чуе, защото в тази тишина човек долавял как прашецът от дивите цветя се сипел в пчелистия въздух."
"Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си можал да забравиш това?"
