Най-големият проблем на родителите е, че не успяват да изградят приятелски взаимоотношения със своите деца. От тук се пораждат и лъжете, премълчаванията, потайността и отчуждаването на нашите наследници.
Някога родителите ни следваха един модел на аристократични отношения, където границата между деца и възрастни беше очертана с прекалено дебела линия. Спомням си, че да кажеш „Обичам те!“ на майка си, се считаше за нещо срамно. Родителите ни също не го казваха често, въпреки, че всеки ден и час ни го доказваха.
Истината обаче е, че точно тази пропаст между поколенията е най-голямата грешка на семействата. Днес все повече млади двойки посещават курсове и училища за родители, за да се отърват от модела на своите.
Един родител винаги трябва да е наясно какво се случва в съзнанието и живота на детето му. Но единственият начин да го постигне е, като спечели доверието му. Малчуганът не бива да се страхува от майка си и баща си, а да ги уважава и да им вярва. Затова го предразположете да споделя с вас.
Изслушвайте го, без да избухвате и без да размахвате укорително пръст. Не омаловажавайте нито една негова дума и емоция. Дори и утре да ви сподели, че е влюбен в учителката си, не му казвайте : „Това е безумие!“ Разговаряйте с него и му дайте не родителски, а приятелски съвет.
Никога не изричайте думите: „Как можа?“ или „Как смееш?“. Не забравяйте, че говорите с човешко същество и че нищо човешко не му и чуждо.
Никога не засипвайте детето с въпроси. Предразположете го само да пожелае да сподели. Достатъчно е да му кажете, че може да разчита на вас. Не го притискайте, не ровете в нещата му. Покажете му, че му вярвате и уважавайте личното му пространство.
Когато малчуганът пожелае да ви сподели нещо, обърнете му внимание, без значение каква работа имате в момента. Той е преди всичко!
Ако веднъж успеете да спечелите доверието на своя наследник, с ръка на сърцето може да заявите, че го познавате отлично и най-важното – да спите спокойни!
