Гледали сте филма „Титаник“, нали? Каква затрогваща любовна история само! Аз лично дори съм плакала от умиление поне няколко пъти от стотиците, които съм го гледала като малка...
Никога не се бях и замисляла обаче, че този филм е типичен пример за това как можем да бъдем програмирани да мислим в определени стереотипи. В случая – да бъдем бедни!
Не, няма да ви говоря за някаква тайна конспирация. Далеч съм от мисълта, че историята за „Титаник“ е заснета нарочно да въздейства по този начин. Тя просто е подчинена на определени вярвания и разбирания, които са набити в съзнанието на повечето хора от незапомнени времена. И точно това я е направило продукцията толкова касова!
Парите са зло, богатите са неморални, а да си беден е благородно – да ви звучи познато? „Титаник“ ни програмира на много различни нива да вярваме във всичко това. И колкото повече той ни е харесал, толкова по-дълбоко тези схващания са залегнали в съзнанието ни.
Нека ви разкажа за едно по-различно тълкуване на романтичния филм, за което ме „светна“ Ранди Гейдж. Ето какво описва той в книгата си: „Защо си глупав, болен и беден и как да станеш умен, здрав и богат“...
Първата сцена от филма ни представя безгрижния Джак. А защо е толкова безгрижен? Защото е беден, няма какво да губи, нито за какво да се притеснява. Попаднал е на този круиз само защото го е спечелил на карти.
Ето как научаваме първия урок. А именно – бедните са безгрижни и нямат проблеми.
След това се запознаваме с Роуз. А тя определено не е щастлива! Защо? Трябва да се омъжи за скучния богаташ. Майка й я поучава да преглътне горчивия хап и да се омъжи за него в името на семейството си.
Ето го и вторият урок или - трябва да продадеш душата си и да размениш щастието си за пари.
Спомняте ли си сцената, която показва храненето в трапезарията на първа класа? Роуз е заобиколена от отегчителни сноби, които пият бренди, пушат пури и дрънкат повърхностни безсмислици. В един от кадрите майка плесва дъщеря си по ръцете, защото не знае как да използва 101-вата вилица до чинията й...
После във филма Джак отвежда Роуз в трета класа, за да й покаже как се веселят там. Попадаме при бедните хора, които се веселят и забавляват.
Ето как филмът ни кара да вярваме, че богатите не са забавни и бедните са хората, с които трябва да се стремим да бъдем.
Когато корабът се блъска в айсберга, богатите са тези, които се измъкват първи на спасителните лодки и са готови да си осигурят достъп до тях с откупи. Богатият годеник на Роуз дори изтръгва дете от майка му, за да се спаси. Виждаме как лодките изчезват зад хоризонта, докато водата залива бедняците. Богатите отново олицетворяват злото!
В края на филма Роуз хвърля огърлица за 40 000 000 долара в океана, вместо да осигури внучката си за цял живот... Колко благородно?!
Е, дали богатството не е представено като нещо ужасно, а бедността като нещо хубаво и духовно?
Истината е, че ако човек живее с тази представа, а не със знанието, че парите са сила, с която може да направи своя живот и този на близките си по-добър, той е обречен да бъде беден.
Само че дали наистина да си беден е толкова забавно? И дали наистина това би те направило по-добър и благороден? Как мислите?
