Всеки човек среща своята половинка в живота, влюбва се, обиква… Но как се отнася към любимия човек, как съхранява чувствата, идващи от сърцето…
Ето какво напомня един мъдър разказ за отношението, което имаме, как съхраняваме човешкото сърце, което ни обича!
Защото макар и силни, чувствата, човешките отношения, са нещо към което трябва да се стараем да бъдем и грижовни, нежни, търпеливи и внимателни!
Притча за крехката вещ
В едно село пристигнал пътник. Останал да живее там. Мъдър бил човекът. Хората го обичали, особено децата. Ръцете му били златни. Такива играчки майсторил, че на никой панаир няма да ги намерите. Но, за лош късмет играчките били твърде крехки.
Радвали се децата играейки си с играчките, но те се чупели и трябвало да бездействат и проявят търпение, докато получат други. Плачели децата, а мъдрецът неуморно им правел нови играчки. Но, те били още по-крехки.
- Що за човек си ти? Толкова мил, че да правиш на децата ни такива подаръци? Може би ги обичаш, като свои ? – питали мъдреца родителите. Децата се стараят да играят внимателно и се отнасят грижливо към играчките, но те се чупят. Колко детски сълзи можеш още да издържиш, защо го правиш?
Мъдрецът се усмихнал:
- Времето минава бързо. Много скоро друг човек ще подари на вашия син или дъщеря своето сърце. А, то е твърде крехко нещо. Помислете, моите играчки ще научат децата да се отнасят с нежност и внимателно да защитават този безценен дар!
