Да се завърнем към българската фолклорна музика с характерните й неравноделни ритми – тя е богатство, което се преумножава, колкото повече се раздава; тя е здраве – понеже който пее, младее и хубавее, тя е хармоничното ни общуване и спасение...
Достоен принос и за световното културно наследство, и за живота на всеки, който се докосне до нея.
Мистерията на българските гласове е израз, който се е превърнал в нарицателно за българската етномузика... Мистицизъм, спиритуализъм, истински професионализъм можем да наблюдаваме тук – когато правиш това, което обичаш и обичаш това, което правиш!
Не е лесно да се подберат само 3 песни – стотици знайни и незнайни майстори са оставили сърцата си и живеят вечно в звуците на своите мелодии. Те оживяват чрез спомена, затова нека си ги спомняме по-често и да поддържаме огъня на българския дух, където и да сме.
Същото важи и за "чуждото" ако успее да ни въздейства така силно, магнетично и хармонично. Независимо от коя страна идва – щом гали душата ти, как може да го наречеш чуждо!? Нашето сърце е тъй голямо, че побира всичко красиво, всичко любимо... без предразсъдъци, без алгоритми и сметки, непосредствено, безрезервно!
Музиката винаги ни е учила на толерантност – да спускаме мостове към другия, да събаряме стените помежду си и да се развеселяваме без думи, отвъд език, религия и националност.
Когато всеки от нас заобича „своето”, той ще може да го открие навсякъде под една или друга форма. Със сигурност ще стане по-отворен към другите и ще отпадне необходимостта от самоизтъкване или защитаване, защото е на лице една спокойна увереност и знание за собствената си стойност.
Обичайте красивото по света и у нас, защото то ни спасява и от войни, и от забрава!
Виж още:
Най-красивите народни носии от шестте етнографски области в България
Когато се танцуват български танци, стреса и проблемите не се хващат на хорото
