България - 2015 година, месец февруари, 7 130 195 жители, граждани, човеци. С една дума - нация или народ - група от хора (общност), които имат общо национално самосъзнание, общ език, територия, културно и историческо минало, национална идеология, и са обединени в една държава. С общ цели, с общи очаквания за по-добро, с общ недоимък и нищета, с обща бедност.
И над цялата тази „обща” картинка стои едно разделение, една класификация, едно, две, три и повече малцинства, които са част от тези 7 130 195 души. Звучи странно - едно цяло, пък разделени. Жалко за хората, вярващи, проповядващи и искащи това разделение, жалко за човеците, които се съгласяват с тях, жалко за тези, които следват една недостойна за истински човек идеология. Може би е по-лесно, да се оправдаеш с недоимъка си, да се затвориш в своя си свят и да гледаш как да преживяваш. Може би е по-лесно, вглъбен в себе си да псуваш телевизора и да вярваш как циганите, турците, евреите, жълтите, червените, сините са виновни за цялото „дередже”, за цялата мизерия, от която се задушаваш. Крайно време е да се осъзнаем, че има една нация, един народ и една болка, която боли еднакво българина, циганина, евреина.
Малцинствата са малцинства, защото някой така ги нарича, защото на някой му е удобно по този начин да владее, да бъде чут. Да забогатее! И тук и сега е моментът за въпроса „КОЙ?”, кой е този някой, който извлича полза от това разцепление на народа си? Но както знаем, много въпроси остават без отговор, в такова време живеем, тъмно, мрачно.
"Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно.”
Малцинствата са тук, поотделно. Всяко от тях е в тези 7 130 195 души, колкото и да не ти се иска, иначе гостоприемен, толерантен и разбран, българино.
Колкото и да прехвалваме българската толерантност, отбелязана дори в най-върховния закон на България – Конституцията в чл.6, в който се казва, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Биват равни пред закона, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, то винаги ще господства именно обратното. Не законът ще премахне разделението, не страхът от санкция, не принципите на правото, а само ние-хората, хората, българите, всички тези 7 130 195 души, без разделение, защото и без това сме малко.
Време е да израстем като народ и да изпълним завета на умиращия хан, с пръчките една по една и целият сноп пръчки. Надявам се той да не остане като притча в някой стар учебник. Дали ще успеем да израстем до там, зависи само от теб, мен, нас, без значение как се наричаш - българин, циганин,турчин. Ако живееш в България и в личната ти карта срещу „гражданство” пише „българско”, то си длъжен да си част от бройката на тези 7 130 195 души, но не само като част от цифра, а като една обща цел в 7 130 195 сърца, глави и действия!
