България, София – движението на метрото е спряно, заради технически проблем. Хиляди са блокирани под земята. Причината е теч на масло от влак по релсите, което затруднява безопасното спиране. Инцидентът е станал между станциите Стадион ‘’Васил Левски ‘’ и ‘’Жолио Кюри’’. В следствие на това влаковете се движат много бавно и само до станция ‘’ Сердика’’.
Да чуеш подобна новина, преди да отидеш на работа е меко казано неприятно. Да си част от този ужас – плашещо. Когато метрото се появи в София, много хора бяха силно зарадвани. Повечето от тях бяха пътували в чужбина и си мислеха – Ето, вече и у нас има такова нещо.
За съжаление очакванията бързо бяха разрушени. Пътуваш в препълнени влакове, които миришат на всичко: от цигари до телесни газове. Ставаш свидетел на свади, побоища и караници между ‘’пасажерите’’. Но това не е всичко, българското метро е било винаги по-различно. Имам чувството, че дори е по-мрачно. Не знам дали защото аз изпитвам ужас от тъмното или защото си внушавам, но тези 14 минути от Цариградско шосе до Софийския университет са нещо средно между филм на ужасите и фобия от мравки – за мен.
Но аз не съм в този злополучен курс, който е оставил хората и в момента под земята. Аз съм у дома, пишейки тази статия. Въпреки това си представям гледката. Майка с количка, която успокоява бебето си. Възрастна жена, която се кара с младо момиче със слушалки, за да й отстъпи място. Пиян господин, който си мисли, че заради въздействието на алкохола стои на едно място. Жена на средна възраст с куфарче, неуморно търсеща обхват. Пет шест запотени студенти първи курс, които изпадат в ужас, че ще закъснеят за лекцията си в 10.00.
Малката група сигурно мисли за много неща. За проблемите си, за живота, за загубата на време, но едва ли мисли за виновника за тази случка. А, кой е виновникът? Сигурно това е влакът, който по – рано тази сутрин не е минал на проверка и именно затова е изпускал масло по релсите.
Историята на похитените от метрото за пореден път ми показа, че не трябва да имам доверие на градския транспорт в София. Какъв е изводът: станете два часа по-рано и измислете алтернатива на метрото. Бавно, но сигурно!
Или емигрирайте – бързо решение с обща полза за всички.
Едно е сигурно, в България не можеш да си сигурен в нищо: в транспорта, в управлението, в хората, в любовта. Докога ще живеем този живот в несигурност? Отговорът: дотогава, докато издържим.
