И на вас ли Мечо Пух ви действа като зарядно за добро настроение? Да, нали?! Достатъчно е да го погледнем и усмивката сама си изгрява на лицето ни!
Понякога се чудим как е възможно едно толкова малко мече да има да ни каже толкова големи истини... И толкова много, че трябваше да направим втора част на темата „Мечо Пух” и цитатите, които обичаме”:
„С каквито се събереш - с такива се събираш.
***
Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.
***
Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
***
Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
***
Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
***
Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят. - Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново. - Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим. - Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа: - Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!
***
Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!" Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!
***
Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.
***
- Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза: - А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!”
