Преди много години млад мъж, току-що завършил бизнес администрация, решил да си вземе почивка за няколко дни и посетил малко, тихо рибарско селце, като възнамерявал да събере мислите си след бизнеса.
Докато се разхождал по плажа, тъкмо преди залез слънце, видял малка рибарска лодка да плава към брега, управлявана от длъгнест рибар, в чийто плавателен съд имало няколко прекрасни жълти риби.
Младежът попитал рибаря колко време му е отнело да налови рибата, а той му отвърнал, че е успял само за няколко часа. Убеден в това, че има много повече търсене на риба от тези няколко в лодката, бизнесменът не спрял дотук с въпросите и попитал защо не е останал по-дълго, за да налови повече.
Рибарят се усмихнал и му обяснил, че лови достатъчно, колкото да живее безгрижен живот и да издържа семейството си, като допълнил, че ставал с изгрева да налови малко риба, за да може да играе по-късно с дъщерите си, след което обядвал със семейството си и учил децата си на риболов, преди да отиде на селската вечеринка, където свирел на китара с жена си и приятелите си.
Тогава младият мъж споменал пред рибаря, че има икономическо образование и предложил да му помогне да разгърне бизнеса си и добавил, че просто трябва да прекарва повече време в риболов и в най-скоро време ще разполага с достатъчно пари да си купи по-голяма лодка.
Старецът се престорил на изненадан и погледнал с недоверие бизнесмена.
Младежът не се замислил много и продължил уверено, че с по-голяма лодка рибарят скоро ще хваща достатъчно риби, за да си купи няколко лодки, а после и цял флот и през това време ще се разрастне достатъчно, за да продава рибата си директно на преработвателя, отрязвайки посредника и многократно увеличавайки печалбата си.
Рибарят повдигнал вежди, но продължил да слуша.
Момчето въодушевено продължавало да изрежда възможностите, които биха могли да се отворят пред рибаря за в бъдеще. Споменал придобиването на собствен склад, както и развитието на обработката и разпространението.
Без да променя изражението си, рибарят попитал какво би трябвало да очаква от подобно стечение на обстоятелствата в дългосрочен план.
Младежът отвърнал така, сякаш било повече от ясно, че човекът би могъл да стигне пазара в столицата, а защо не някой ден да се окаже не къде да е, а в Ню Йорк Сити.
Рибарят замълчал, замислил се. Тогава се поинтересувал колко време би му коствал подобен процес да бъде доведен до край.
Без да се колебае много, бизнесменът посочил период между десет и петнадесет години. Добавил, че несъмнено си струва, след като в края рибарят би могъл да бъде обществена личност и много, много богат – многократен милионер.
Старецът гледал младежа с недоумение. Попитал го какво ще се случи след това.
Бизнесменът споделил вижданията си за пореден път. Последователно описал как рибарят щял да се пенсионира, да се премести в малко рибаско селце, заедно със семейството си; да се радва на изгрева и да играе с внуците си, учейки ги на занаята. Накрая старецът щял да има възможността да поседи на селската вечеринка с жена си и да посвири на китара с приятелите си.
Рибарят се усмихнал и без да каже и дума, започнал да стъква огъня. Събеседниците споделили вкусната храна, наблюдавайки как слънцето залязва над океана, докато от близкото село се носел звън на китара…
Източник: jivota.info
Вижте още:
Притча за отхвърлените възможности
Винаги има какво да дадем, дори да нямаме нищо
