Всеки вярва в някакви ценности, всеки има нужда да вярва в нещо. Но най-важното е то да ти отваря очите към самоусъвършенстването и израстването. Както е с повелите на тибетският учител Атиша. Ето и втората част от тях...
„Най-висшето дело е да не се съобразяваш със земните пътища"
Ако позволиш водещата сила в живота ти да бъдат земните блага, то си изгубен в нищото. Преходните неща нямат истинска стойност. Истинската стойност се определя от следите, които можеш да оставиш след себе си. А това можеш да постигнеш само, ако израснеш ментално, ако надраснеш себе си и започнеш да се реализираш чрез доброто, което оставяш у другите, ако разбереш, че земните пътища и земните блага ни помагат само да съществуваме. Те са просто необходимост. Това, което ни помага да Живеем, е отвъд практичното и прагматичното.
"Най-висшата магия е да преобръщаш страстите."
Страстта е водеща сила в живота, но трябва да се научиш да я укротиш, да я обуздаеш и да я впрегнеш в нещо градивно. Ако откриеш начин да използваш своите страсти в усъвършенстване на себе си и света около себе си, ти вече си велик. Ако съумееш да превърнеш болката в съграждаща сила, ти си велик. Защото си успял да преобърнеш най-първичната емоция – страстта, в най-висшата – Любовта.
"Най-висшата щедрост е непривързаността."
Когато си привързан, но не и вързан към нещо или някого, ти се раздаваш истински – от душа и сърце. А това е най-щедрият подарък, който може да направи един човек.
"Най-висшата доброта е спокойният ум"
Негативните емоции пречат на ума да разсъждава трезво, а от там на делата ни да следват положителна цел. Тази лоша енергия винаги ще я има, въпросът е дали човек ще се научи да не я приема лично и да не я допуска в себе си. Още по-важното е да се научи да вижда положителното дори и в негативното. Така умът и съзнанието му ще бъдат спокойни да следват пътят към доброто „стечение“ на обстоятелствата.
