Перуанският писател Марио Варгас Льоса е сред най-изтъкнатите в съвременната литература на Латинска Америка, един от нейните велики романисти, публицисти и есеисти. Името му се свързва с издателския „бум” на тази литература наред с имената на Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар…
Един от най-известните и значими романи на Варгас Льоса не е загубил актуалност до днес - преиздаван е многократно, има две филмови версии (1975 и 1999 г.) и театрална постановка на Бродуей (2009 г.).
„Панталеон и посетителките” разглежда темата за създаването на Службата за посетителки - лицемерен евфемизъм за подвижен публичен дом, предназначен да обслужва войската в отдалечените и труднодостъпни райони на амазонската селва. Тя се редува с историята на религиозната секта на брат Франсиско и с личната драма на капитан Панталеон Пантоха, предизвикана от любовта му с бразилката - най-красивата „посетителка” от Службата.
Като остра сатира срещу военщината с нейната неспирно мелеща бюрократична машина и нагло лицемерие „Панталеон” е сравним само с безсмъртния „Швейк”. И също като него предизвиква „смях през сълзи”. Защото безсмисленото старание на Пантоха е доведено до абсурд, военните му привички - до пародия, а трагедията на живота се превръща във фарс.
Въздействието на романа е подсилено от сменящите се като във филм кадри, от задъхания и накъсан ритъм, както и от колажите с „документален материал”, допринасящи за постигането на изключителен визуален ефект.
