Новата книга на Паулу Коелю – „Ръкописът, намерен в Акра” ни отвежда в Акра. Но не столицата на Гана, а древен град, сега част от Израел. Там е намерен ръкопис, подобен на папирусите от Наг Хаммади, макар и по-късен, от 14 век. Този ръкопис е на много езици едновременно и е увековечил драматичен момент от историята на Йерусалим – деня, преди кръстоносците да го нападнат.
Паулу Коелю „го превежда” и „дописва”. Разбира се, това е художествен похват, защото такъв ръкопис не съществува, както намеква в много интервюта авторът.
Коелю ни връща към 1099 г., когато пред портите на Йерусалим има войска.
Макар жителите на града да знаят, че на другия ден ще бъдат нападнати, повечето са решили да останат. Сред тях има християни, юдеи и мюсюлмани. Мъже и жени на всякаква възраст. Те са се събрали да чуят думите на един мъдър човек, дошъл от Атина. Той не изповядва никоя религия и вярва в тъй наречената Мойра.
Нашият завет към наследниците на земята ни няма да е случилото се през днешния ден, защото това ще бъде сторено от историята. Нека поговорим за всекидневието и за трудностите, които ни се е налагало да преодоляваме. Само това е важно за бъдещето, защото не вярвам много неща да се променят през следващото хилядолетие.
Хората го питат за безпокойството, страха, поражението и самотата. Питат го за оръжията, които да използват, когато всичко бъде изгубено. Питат го за любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.
Такива въпроси му задават жителите на обсадения град, докато чакат врагът да ги нападне.
Тази мъдра книга съчетава вдъхновяващата магия на „Алхимикът” с откровеността на по-късните книги на Паулу Коелю.
