Всяка епоха е по своему ‘нещастна’. Всяко време си има своята ‘екологична криза’ - момент, когато една достатъчно голяма група казва: ‘Така повече не може да се живее!’ и започва да прекроява картата на общоприетите разбирания. Такава криза може и да се нарича ‘научна’, но според мен тя е преди всичко житейска или информационна. Днес, в небивалия ‘информационен бум’ или ‘ударна вълна’, която се самозаглушава, за да има все по-шумни новини и все по-тихи хора, кризата е придобила колосални измерения, но - в отговор на нарасналите нужди - също толкова колосално е станало и нашето търпение. До Свръхизлишък.
Наистина, спасяването е работа нелека, мудна, дяволито изплъзваща се като присмехулно ехо по неведомите ‘трудови’ пътеки... Но ние ще продължим! Имаме такъв опит в покоряването, ще превземем заветната цел! Само стойте и гледайте!
Ще почистим океаните от нефтопродукти... след като извлечем от тях нужната ни енергия за рециклиране...
Ще затворим атомните централи – готови сме да преговаряме и до среднощ!.., използвайки част от енергията, захранвана от същите тези централи...
Ще защитим изчезващите видове... за сметка на изчезващите култури – да живее Глобализацията...
Ще изобретим дори нов вид храна, за да нахраним гладуващите сега, но не носим отговорност за след това... Нищо, че изхвърляме цели тонове храна заради изтекъл срок на годност. Случва се. Ще заменим ‘бедните местни сортове’ с чисто... нови, обогатени генно-модифицирани семена..., за да ни бъдат вечно задължени бъдещите деца... на Света!
Ще помогнем на бедстващите народи, макар и да не ни остава време за собствените ни гета..., нито пък за болката на съседа...
Ще спасим слоновете, вълците, китовете, делфините... И всичко останало със същите средства, с които ги убиваме..., защото сме Майстори на пренасочването... и интегрирането!
О, да! Ще спрем изсичането на Дъждовната гора..., но първо да подпишем онези листи хартия... И още, и още неща... планираме да поправим, защото - както се казва - “светът е голям и спасение дебне от всякъде”! Амин.
‘Да спасим Света, започвайки от себе си!’
Но кои сме ние!? Ние сме Кризата... и Решението.
Ние сме това, което мислим. Ние сме това, което ядем. Дори и само заради съществуването на тази пряка връзка между хранене и мислене, най-целесъобразно би било да спрем убиването за удоволствие, да спрем експлоатирането на животните. Изчистването на тялото е стъпка към изчистване на част от Съзнанието. Останалото – в следващия клас.
Разбира се, нужна е една диета за нашата малка планета..., но след повсеместното извращаване на вкуса като че ли няма значение какво ядем!? Намерили сме заместител на всичко, включително и на майчиното мляко. Остава само да заместим Земята. Работим усилено по въпроса на Марс и на Луната!
Разбира се, че отдавна разполагаме с алтернативни източници на безплатна и чиста енергия, но Навикът не случайно е станал ‘втора природа’... Ако вече не виждате първата, значи не гледате внимателно! Напълно в Духа на времето...
Сигурно няма човек, който да не жадува за чист въздух и чиста вода (стига все още да си спомня какво е това!), но също толкова вярно е, че с всичко се свиква. Наличието на такова нещо като ‘екологичен проблем’ е поредният показател за тоталното ни отчуждаване от живота... до степен на самоунищожаване, но и за това е нужна сила (на търпеливостта). Щом един от най-мощните ни инстинкти – инстинктът за самосъхранение – е притъпен..., то вероятно трябва да започнем да се боим от Природата, за да можем отново да я ‘обикнем’...
Но за това най-главно умение – умението да обичаш – имаме още много да учим. Защото, ако имахме Любов дори ‘колкото синапено зърно’, щяхме да ‘летим’ по Земята, а не да я ‘тъпчем’... Щяхме да садим и да творим своя Рай, който не е нищо друго освен проекция на собственото ни съзнание. Защото сега ние не спасяваме истински нищо, само ‘кърпим’ пробойни или подражаваме..., а протестите ни са друг вид отлагане...
Да започнем с Респект! (Just a little bit!) На ръба на пропастта Страхопочитанието се ражда естествено, като прелюдия към Любовта, а и ние явно сме пристрастени към адреналина..., кара ни да се чувстваме живи насред Пустошта в душите ни...
Кълнове на вълнение ли съзирам или това е друг специален ефект-притурка към родените на/за Сцената!? Разбира се, че са нужни конкретни действия! Разбира се, че дискриминирането на едно положение не е причина да се примиряваме или да подхранваме нехайството в друга област... Само нека не се заблуждаваме, че това е крайното решение! Защото ще се окажем част от поредната ‘зелена промивка’ …
Дори когато си ‘затваряме очите’, за да не бъдем толкова свръхинформирани, до нас достигат нужните ‘линкове’. Знаем много добре кое е ‘вредно’ и кое не... Всички ние, които седим с часове пред компютрите в тези ‘човечарници’ и си мислим, че това, което дишаме е Въздух... Разхождаме се по улиците досущ като пушачите с надпис “Пушенето ви убива” в джоба... Може би е редно на изходите на всеки голям град да се постави подобен надпис: Внимание! Въздухът в града Ви убива (и не само той)! Ей така, ‘за протокола’... Защото разликата между знание и осъзнаване е на една... Вселена разстояние... или на един Голям взрив?
БУМ!...
***
Ние сме ЕДНО. Аз съм Ти и каквото и да причиняваш на Земята, все едно, че аз го правя... Защото сме съучастници, по един или друг начин поддържаме Системата и невежеството ни отдавна вече не е извинение. Човекът винаги е Творец на самия себе си и това, че не го знае, не е оправдание да нехае... Както е според Закона: носим отговорност и за това, че не сме се запознали с ‘правилата’... и че не си използваме правата... Няма място за предразсъдъците ни в апогея на болката... Изборът е наш..., дори когато се ‘отказваме’ от правото си на избор...
Нашите мисъл-форми, нашите емоционално наситени образи оказват силно въздействие върху екосистемите. Всъщност ние формираме средата си, след което тя пък рефлекторно ни влияе или казано с други, ‘апостолски’ думи: Ние сме в Пространството и Пространството е в нас... ‘То нас обръща и ние него обръщаме’... Това е Омагьосаният кръг на Единното съзнание, който се налага да управляваме по-отговорно..., по-здравоСЛОВНО...
Взаимното ‘обръщане’ винаги започва откъм главата, от ‘венеца на природата’ – Човека. Но, за да стане общ поривът към съзидание и сближаване с Природата е нужно първо да възпитаме сами себе си, да даваме без очаквания, без половинчатост, от душа... Това, което не се развива, деградира – такъв е законът. Ние сме се превърнали в роби на техниката си и ако не искаме да изчезнем като Съзнателен вид, време е за бунт. Въпреки всички илюзорни зависимости, напук на целия Изкуствен свят. Но това е бунт без насилие. Едно завръщане към Първоизточниците.
Да вървим у Дома! На родната земя, в градина цъфтяща да творим Вечността. Именно там, на кота нула, сред Природата, заобиколени от Живи творения, можем да живеем естествено и да си спомним своето предназначение: да бъдем щастливи. Да бъдем тук, на Земята, е една огромна привилегия, за която можем само да благодарим. Не, не е утопия тази картина, нито отричане на всичко старо! Това е обединяване на противоположностите, за да си върнем целостта и контрола над Ума. “Капитан Планета” е винаги с нас! А ние? Готови ли сме?... Да бъдем и след това... да имаме! На ‘открито’. ‘Тук’ и ‘сега’. Заедно... Да си подадем ръка!
Вижте още:
Дойде времето на смартфоните и стюпидхората
А някога България изглеждаше така
