Честита Баба Марта на всички! Бъдете живи и здрави, весели и засмяни!
Обичаят за носене на мартеница произхожда от България, но има и други места, където е разпространен. Това са Румъния, на места в Северна Гърция и Молдова, както и българските етнически територии в Албания и Македония.
Историята на мартеницата, според поверията, се заражда далеч в миналото, по времето на хан Аспарух. Легендите, свързани с неговото име са няколко. Едната е, че след победа над Византия, Аспарух иска да извести за успеха си и изпраща бял гълъб с послание, завързано с бял конец за крака му. В дългия си път, гълъбът бил ранен и кръвта обагрила конеца. Така той, когато пристигнал в българските земи, конецът бил в червено и бяло. Длуга легенда разказва, че първата мартеница е направена от жената на Аспарух – Ахинора, която чакала възлюбения си съпруг да се върне от завоевателен поход. Тъй като той се забавил, Ахинора завързала на крачето на лястовичка послание за здраве с бял конец, който наранил крака на птицата и се боядисал в червено. Точно на първи март, лястовицата намерила Аспарух и предала съобщението.
Независимо дали вярваме в тези легенди, всички вярвяме в едно - мартеница се връзва на първия ден на март месец, за здраве и против уроки. Според традицията това се прави от най-възрастната жена в семейството на децата и по-младите. Празникът е в чест и на настъпващата пролет, на възраждащата се природа. Баба Марта от своя страна е олицетворение на природата през този сезон – непостоянна и променлива. В различните райони на България празникът е свързан с различни обичаи, но мартеници се връзват и на дърветата – особено на овошките, и на животните за здраве, плодородие и трудоспособност. Мартениците се носят докато видим първото цъфнало дърво или първата прелетна птица. Тогава се връзват на дърво или се поставят под камък. Интресно е поверието, че ако след месец под камъка има мравки, годината ще бъде плодородна. В други региони мартеницата се пуска в река, за да ни върви по вода. Традиционно мартениците се правят от усукани бял и червен конец, най-често вълнени, но около Мелник и в Западна България се вплита и син конец против уроки, а в Родопите мартениците са шарени, с няколко цвята. В определени райони социалното положение определя къде да се носи мартеницата. Неомъжените девойки ги носят в ляво, върху дрехите си, неомъжените мъже на малкия пръст на лявата ръка, а възрастните в десния чорап.
Днес мартениците, особено за децата са с пластмасови анимационни и филмови герои, плюшени играчки, метални, дървени и всякакви други амулети и мъниста. Често са изработени и в Китай например. Тези допълнителни аксесоари нарушават традицията и символиката на празника. Но ако децата наистина се зарадват на някое плюшено зайче или на Трипио и Арту-Диту с червени и бели конци (да аз видях и такива!), да не ги лишаваме от щастието им. Добре е обаче и да им обясним произхода и значението на празника и неговия символ – мартеницата.
