Колко дни, месеци, години си прекарал в чакане на перфектната любов? Срещал си точния човек, или пък не си, но сте се разминали, защото не е било достатъчно, не е било всичко, макар да е било много? Истината е, че никога не можеш да имаш всичко. Истината е, че няма перфектна любов, а само истинска! Ако все още се чудиш дали да затвориш и тази врата, прочети това...после решавай!
„Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов! Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено!
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване…
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.
Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…
Това е истинската любов– тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден – остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата нощем и спомените денем. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Защото само тя умее това…”
Джеймс Бари
