От известно време в Интернет се разпространява един очерк под заглавието „Няма по-прост народ от българския”. Авторът е англичанин на име Едуард Стърнс, въпреки че ние имаме известни подозрения доколко такъв човек действително съществува и доколко този текст наистина е написан от чужденец. Не открихме друг източник на материала освен neverojatno.wordpress.com. Все пак ето малка част от самия очерк.
„Напоследък сред нас британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем и от друга ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид, народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво макар и примитивно общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите напротив, те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техният случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкият смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение което по една случайност населяват и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ, като българския? Долу лапите простаци от името българи. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България...”
Е, господин Стърнс, който и да сте Вие (реален или измислен), или по-скоро господин Автор, защото тази статия все пак е написана от някой, навярно сте прав. Има прости хора в България! Но такива има навсякъде. А на население от 7 милиона, простотията и сеира се забелязват повече отколкото при 49 138 831. Не мислите ли?
И още нещо господин Стърнс, български гражданино, вашата статия ми напомня на една друга, в която се споменава: „Анкета - възмутени граждани питат 20-годишните протестиращи: "Вие къде бяхте по времето на Жан Виденов и Костов и защо не протестирахте?"”. Сиреч, да сочиш е лесно, но Вие къде бяхте, докато писахте това? И тази статия ли е вашето „дело”?
Благодарим Ви, че ни отворихте очите! Благодарим Ви, че ни помогнахте да станем по-добри! А следващият път, когато се организира някакъв протест, ще се радваме да дойдете, за да изразите със същата сила възмущението си там, където наистина има смисъл! Защото и Алеко, и Смирненски, и Дебелянов са казали каквото има да се казва, сега ни трябват дела!
