На въпроса ми: “Защо изведнъж се оказа, че права имат само непушачите?“ ми беше заявено: „А правата на изнасилвачите да си гледат кефа? Тях някой пита ли ги колко им е гадно като ги ограничават?“
Та. Аз като един виден пушач – изнасилвач, който довчера нямаше кой знае колко против забраната за тютюнопушене в заведенията, взе леко да ми писва да завират примера на света в лицето ми. Писна ми да слушам как едни българи, дето вече са бивши българи, защото живеят в Америка, видиш ли, ми размахват пръст и ми повтарят: „Ето, затова ще СИ останеТЕ на тоя хал, защото в цивилизованите държави никъде вече не се пуши и никой не протестира. “Да, там не пушат. Там се дрогират, тъпчат с McDonald's и отстрелват съучениците си. Да вземем пример, казвате? Сакън!"
Но ако ще си сочим примерите, бивши братя българи, то нека го правим като хората! Защото:
В Австрия пушенето в затворени публични помещения е забранено С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на дискотеки, барове, ресторанти и т.н. Ако всички служители на дадена фирма дадат позволението си, в офиса може да бъде разрешено да се пуши.
В Белгия пушенето е разрешено в СПЕЦИАЛНО ОБОСОБЕНИ помещения в баровете, нощните клубове и кафенетата, в които не се сервира храна.
.
В Чехия е забранено пушенето на публични места като държавни институции, болници, спирки, но не и в ресторанти, барове и клубове. През 2007 г. е приет закон, имащ за цел да ограничи пушенето в заведенията, но той за момента се счита за недостатъчно ефективен.
В Дания пушенето е абсолютно забранено в публичния транспорт, държавните институции и на места, на които присъстват деца. Що се отнася до баровете, клубовете и ресторантите, забраната е частична.
Във Финландия е разрешено да се пуши в баровете, в специални помещения, където сервирането на напитки и храна е забранено.
В Италия законът позволява изграждането на отделни зали за пушачи, в които могат да се сервират храни и напитки при определени условия – вентилацията им трябва да е отделна, нужно е вратите им да се затварят автоматично, не бива да заемат повече от 50% от площта на заведението и т.н.
В Люксембург пушенето е забранено във всички обществени сгради и транспорт. На ресторантите се позволява да имат обособени стаи за пушачи. За баровете и кафенетата се прави изключение. В тях пушенето е забранено само във времето когато се сервира храна – от 12:00 ч. до 14:00 ч. и от 19:00 ч. до 21:00 ч.
В Португалия при определени условия се позволява изграждането на зала за пушачи и зала за непушачи в барове, кафенета и ресторанти.
В Испания забраната важи за болници, офиси, училища и обществен транспорт. Що се отнася до ресторантите и баровете, те имат правото да притежават специални стаи за пушене, а ако са по-малки от 100 кв. м – сами да избират дали пушенето в тях да бъде позволено.
Спирам дотук с примера на света. Там хората са го измислили. Отдавна.
В България обаче на мода са сингъл плеърите. Тук не можем да бъдем единни. Тук късогледството ни пречи да разграничим думата „права“ от „толерантност“. Защото, ако на някои не им е приятно да им се дими, докато вечерят, на мен не ми е приятно да ме сравняват с изнасилвачите, докато пуша на тротоара и чакам двуметрова ледена висулка да ми разцепи главата. Не ми е приятно да виждам как поредния безумен, недоизмислен закон разцепва нацията, скарва приятели и им насажда омраза. А нещата, както винаги, са много простички – обособени зали за пушачите. Вътре. На топло. Далеч от ледените висулки. Защото приятели, зимата ще свърши. Ще дойде лятото. Тогава пак пушачите ще ви бодат очите, защото са запълнили всички външни маси на заведенията. Ако пък и залите не ви изнасят, да го направим така – заведения за пушачи и заведения за непушачи. Може би тогава нещо друго ще ви пречи?
В заключение искам да ви разкажа една притча...пък дано ви светне, че всяка крайна мярка, граничи с фашизъм. А дано, ама на дали!
"Веднъж един мъдрец го ухапало бездомно куче на булеварда на Дървеница и той бая се стреснал, но си рекъл: „В големия град живея и е нормално да има кучета.“ После на мъдреца съседите вдигнали купон до 5 часа сутринта два дни преди мъдрецът да роди. Той отишъл да им крещи, но не викнал полиция, защото съседите като били трезви, били страшно мили хора и си рекъл: "Ми, голям град е - хора всякакви". После детето на мъдреца яло чипс и го набили едни хулигани. Той се стараел, но все пак в големия град е така. После забранили на мъдреца да пуши в заведения и той не пушел и си бил ок, защото в големия град е така - заведения, претенции."
Поука - НА КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА ПУШЕНЕТО, ПИЕНЕТО, КОЛИТЕ, ЗАКОНИТЕ ИЛИ ВСИЧКО - ДА СИ ХОДИ В ГОРАТА! Там въздухът е чист, чипс няма, няма и барове, няма пушачи, няма и кой да дойде да те глоби. Няма нищо. Гора е.“ - via Letiashtata Kozzila Erato
