Хората с песимистично мислене често преувеличават проблемите си, вместо да ги възприемат като нормални, поносими и преодолими предизвикателства. Негативните мисли им пречат да гледат конструктивно на трудностите и да се учат от тях. Когато са подредени в списък, те се открояват, да разпознаеш собствените си песимистични мисли обаче е по-трудно. Характерна за тях е крайната им същност, например, „Винаги оплесквам всичко”, „Никой не ме разбира”, „Всичко, което се захвана, се получава ужасно”. Забележете, че в тези примери, много от негативните мисли са крайни обобщения, използващи думи като винаги, никога, всички, никой.
Понякога негативното мислене включва и употребата на негативни етикети като пълен провал, роден неудачник, досадник и др. Доказано е, че деца, чиито родители ги мъмрят непрекъснато чрез подобни етикети, възприемат тези обвинения за верни. Така, с ниско самочувствие, децата имат и слаба надежда за промяна и полагат малко усилия за развитие.
Най-добрият начин да откриете дали имате склонност към песимистично мислене е да записвате всяка мисъл, която според вас е негативна или ви кара да се чувствате зле. След това отделете минута, две на всеки час, за да прегледате интервалът, през който нахвърляте негативните мисли. Накрая ги поглеждайте 4 пъти на ден, а ако им хвърляте око само 1 или 2 пъти на ден, ще забравите много от тях, защото обикновено са временни и автоматични. Обръщайте особено внимание на мислите си, когато настроението ви се влошава. Записвайте тези мисли, дори да не смятате, че допринасят за отрицателната емоция и ги оценявайте не веднага, а по-късно, когато вече сте спокойни. Тогава негативните мисли ще бъдат по-очевидни когато не сте ядосани, депресирани или емоционални.
Следващите въпроси ще ви помогнат да прецените дали мислите, които сте записали са негативни:
1.Как ме кара да се чувствам тази мисъл?
2.Омаловажавам ли мои лични качества?
3.Преувеличавам ли и обобщавам ли прекалено?
4.Мога ли да погледна на това от друг ъгъл? По какъв друг начин бих могла да го интерпретирам?
5.Какво бих казала на приятел в подобна ситуация, ако се опивах да помогна?
6.Възможно ли е тази ситуация да няма нищо общо с мен?
7.До колко е основателен страхът ми?
8.Това вярно ли е наистина? Откъде знам? Какво е доказателството?
9.Какво бих мислила ако се чувствах по-добре и не толкова притеснена?
10.Не съм ли преживяла вече нещо подобно, което съм превъзмогнала?
11.Подценявам ли способността си да се справя с това?
12. Мога ли да направя нещо по този въпрос?
13. Нужно ли е да се науча да приемам това?
