Поучителна история за прибързаните заключения

Едно младо момче, на около 15 години, се качило в автобуса. Момчето се зарадвало, когато видяло, че в автобуса няма никого и ще може да седне, където поиска. Той седнал спококно до прозореца, защото трябвало да пътува до крайната спирка.

След 20 минути обаче автобусът се напълнил с хора.

Момчето седяло и слушало музика, гледайки през прозореца, когато изведнъж една стара жена го потупала по рамото: "Срамота е, на твоите години отстъпвах място на по-възрастните...", а към нея се присъединил и друг човек: "Такава е младежта, младо, здраво момче седи, а възрастната, болна жена трябва да стои права!"

Само за 2-3 минути целият автобус нападнал момчето.

"Е, добре, ще стана, но на това място ще седне само онзи, който не се срамува от думите си", казало момчето.

Разбира се, неговите думи изумили всички, но те не спрели да го кълнат. Момчето започнало трескаво да рови за нещо под седалката и изведнъж измъкнало от там една патерица, а после и още една, и се изправил, опирайки се на тях.

Всички замръзнали от удивление. Защото никой не можел да си представи, да повярва, че това е възможно... А една възрастна жена, която нервно настъпвала момчето по краката, чак сега разбрала защо то не обръщало внимание на това.

До последната спирка всички мълчали.

Момчето стояло, крепейки се на своите патерици, и въпреки че му било трудно, давало му сила това, че седалката до прозореца останала празна за останалата част от пътя.

Дано следващия път всеки един от нас се замисли преди прибързано да отсъди, след като не е напълно наясно със ситуацията. Защото младите хора в градския транспорт не са единствените, които търпят прибързани оценки – на човека сякаш му харесва да "наплюе" другия, без да знае нищо за него.

Вижте още:

Не получаваме това, което искаме

Притча за пороците и добродетелите