Прастара приказка за мъдростта

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:

— Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря.
Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:
— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.
Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл.
На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил ибиса, че го чака.
— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да поискаш умение, знание или мъдрост — посъветвал го той.
Слугата отговорил:
— Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам само за едно денонощие да живея като моя господар.
—Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът, — но аз ще изпълня първото ти желание.

Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата на часа се намерил в спалнята на своя господар.

Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да им възложи и заръчал само обилно ядене.

Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, оставени без работа и надзор, нападнали хранилищата му, последвали примера на своя "господар" и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят всичко и изпотрошили имуществото му.

На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.
— Кажи си второто желание — прошепнал му ибисът, — но най-добре ще е да поискаш знание или мъдрост.
— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — отвърнал слугата. — Предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.
Ибисът въздъхнал и промълвил:
— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.

Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни канали и да даде напътствия.

Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е "фараон", дал някакви напътствия за дълбочината на напоителните канали.

Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.

На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата.
— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — посъветвал го ибисът.
— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата. — Искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.
 — Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил:  — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание  — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на денонощието. Но ти предпочете преходните удоволствия. Все пак аз ще изпълня и третото ти желание...

Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало нито следа.

А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.


 

Коментари към "Прастара приказка за мъдростта":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg