Разни хора, разни страхове! Моите фобии са две – змиите и самолетите!
Интересно! Какви необикновени способности, може да откриеш в себе си, когато ти се наложи да се изправиш срещу най-големите си страхове.
Кой да предположи например, че змиите ме правят бърза като стрела?! Обаче факт - най-добрата ми приятелка още разказва историята, когато с нея видяхме една такава гадинка. Всъщност беше едно малко водно змийче, което аз фиксирах, докато двете с Гери събирахме тен на скалите в Созопол. Шок и ужас! Докато тя успее да си заметне полата тип „Прегърни ме!”, аз вече се бях облякла, бях си събрала багажа и се бях изстреляла на няколко метра нагоре по скалите, далеч от „огромната” заплаха.
Представете си – дори бях забравила за страха си от височини! И като казах височини, наскоро ми се наложи да се сблъскам лице в лице и с фобията си от самолети. Гаджето ми ме изненада с почивка в Тайланд! Звучи страхотно, нали? И аз така си помислих... в началото! Изпаднах в амок от щастие до момента, в който не зададох въпроса: „Кога отплаваме?”. Познайте какъв беше отговора: „Ха, ха! Искаш да кажеш, кога отлитаме?!”.
Трябваше да видите физиономията ми, когато си се представих на самолет, рееща се сред облаците. Вярно, че няколко часа са за предпочитане пред няколко дни, но не и невродермитът, с който се сдобих още същия ден. А голямото пътуване ми предстоеше съвсем скоро – следващата седмица, за която си бях взела отпуска, уж за почивката в Гърция. Е, явно приятелят ми е решил, че ако не ме постави пред свършен факт, никога няма да преодолея страха си.
Какво да се прави – уверих се (няколко пъти), че имаме застраховка живот и че мястото ми не е до прозореца, и започнах да се ровя из интернет за съвети как да преодолея паническия си страх. В резултат на моите проучвания, в деня на страшния съд бях заредила чанта си със солидно количество валериан, интересно четиво и плейър, пълен с музика на Sade.
След като си взех „последно” сбогом с близки и приятели и се настаних в самолета, вкопчих ръце в приятеля си. Когато пулсът ми се ускори, ръцете ми се изпотиха и започнах да дишам тежко, вкарах всички помощни средства, които си бях взела, в употреба и започнах да си повтарям като папагал: „Самолетите са най-безопасния транспорт! Самолетите са най-безопасния транспорт...”
И знаете ли? Преживях полета! Когато стъпиш на твърда земя, осъзнаваш, че то всъщност не било чак толкова страшно. А райското кътче, на което ме отведе самолета, определено си заслужаваше. Пък и нали хората са казали, че всичко е добре, когато свършва добре?! Така че, важното е, че бях невредима! Е, приятелят ми имаше нужда от отпускащ масаж, след като му бях оставила синини, но това е рискът, които и той трябваше да поеме. Но навръщане, когато правихме секс във въздуха, не се оплакваше!
