Хей, ти! Да, ти читателю. Моля те, отговори си на един въпрос. Колко струваш?
Хайде, бъди честен. Никой не може да те чуе. Само ти. Само пред себе си си отговорен, затова бъди брутално откровен. Колко струваш?
Безценен ли си, ли каза? Или май се чувстваш като нищожество?
Нека сега аз да ти кажа нещо. Всеки от нас, хората, струва скъпо, ама много скъпо. Но не всеки се продава скъпо. Някои от нас отдавна са оставили другите да ги дефинират и да им лепнат етикет с преоценена стойност. Оставили са да ги обезценят с критика, пренебрежение, хейт, размахване на пръст, всяване на страх...
А сега се погледни в огледалото и си кажи честно – наистина ли заслужаваш да те пробутват като стока с изтекъл срок на годност? Не не заслужаваш. И когато го разбереш, всичко в живота ти ще се промени...
"Веднъж двама моряка се отправили на дълго пътешествие по света. Сменяли кораби, хващали се на работа по пристанища, после пак поемали на дълги задморски пътувания. Накрая стигнали до един остров, обитаван от местно племе. Вождът на племето имал две дъщери. По-голямата била красавица, а по-малката – нищо особено. Единият моряк казал на другаря си:
- Мисля, че тук намерих своето щастие. Ще остана и ще се оженя за дъщерята на вожда.
- Да, може би постъпваш правилно. Голямата дъщеря на вожда е такава красавица и умница! Ожени се за нея и бъди щастлив.
- Ти не ме разбра! Искам да се оженя за по-малката дъщеря.
- Ума си ли изгуби? Че, тя в сравнение със сестра си е нищо!
- Решил съм и ще го направя! – казал първият моряк. Другарят му само махнал с ръка, качил се на кораба и отплавал. Този, който останал на острова, отишъл при вожда да поиска ръката на дъщеря му. В племето съществувала традиция да откупуваш с крави бъдещата си съпруга. Най-високата цена за невеста била 10 крави.
Купил морякът 10 крави, закарал ги в селцето на племето и се изправил пред вожда.
- Искам дъщеря ти за своя съпруга и ти предлагам за нея 10 крави!
- Това е добър избор. Голямата ми дъщеря си заслужава тази цена. Давам ти съгласието и благословията си! – кимнал доволно вождът.
- Не, ти не ме разбра! Аз искам да се оженя за по-малката ти дъщеря!
- Ти, какво, шегуваш ли се? Нима не си я виждал как изглежда? Аз дори не се надявам да я омъжа. – не вярвал на ушите си вождът.
- Нея искам! - настоявал морякът.
- Добре тогава, но като честен човек, ще взема за нея само три крави. Тя не струва повече. – предложил вождът.
- Позволи ми да ти платя за нея десет крави! – продължил да упорства морякът и бащата на момичетата най-накрая отстъпил.
Не след дълго вдигнали и сватба.
Минали няколко години и приятелят на моряка решил да навести стария си другар на острова. Щом стъпил на брега, забелязал жена с поразителна красота. Попитал я как да намери своя приятел и тя го отвела при него. Морякът островитянин се радвал на хубавия ден от просторната веранда на дома си, а около него тичали децата му. Зарадвали се двамата приятели на срещата си, прегърнали се, а после гостът попитал:
- Как си, как живееш приятелю? Доволен ли си, че остана?
- Щастлив съм! А, виждам, че си се запознал и с жена ми.
- Жена ти? Нима си се оженил втори път?
- Не, това е моята избраница, по-малката дъщеря на вожда.
- Но, какво се е случило, как се е променила толкова много, как е станала толкова красива?
- Попитай я сам. – усмихнал се островитянинът.
- Гостът се обърнал към жената:
- Прости моята нетактичност, но помня как изглеждаше, когато те видяхме за първи път. Как се преобрази в такава красавица?
- Много просто! Разбрах, че струвам 10 крави!"
Разбирате ли, приятели? Не оставяйте някой да ви казва, че не струвате. Не се примирявайте, докато не намерите хората, които ще ви вдъхновяват да обичате това, което сте и да не спирате да се развивате.
Вижте още:
Истината, която ще разбие всичките ви представи за това кои сте всъщност
Притча за страха от неизвестното
