Добрите дела и милостта, която чакаме от Бог, те са у нас, хората, от нас зависят.
Едно момченце стояло босо до витрината на магазин за обувки и втренчено се взирало в новите обувки. До него се приближила една жена и попитала:
- Мъничък мой приятелю, какво гледаш с такъв интерес през стъклото, за какво мислиш?
- Аз се моля на Бог да ми даде един чифт обувки, - отговорило тъжно момчето.
Жената хванала момчето за ръка и влязла с него в магазина. Тогава поискала от продавача да донесе шест чифта детски чорапи и го попитала може ли да донесе и леген с топла вода и кърпа. Продавачът донесъл всичко поискано. Тогава жената повела момчето в задната част на магазина, свалила си ръкавиците, измила крачетата на момчето, изсушила ги с кърпата. Продавачът донесъл чорапите. Жената обула чорапи на краката на момчето, след това му обула обувките, платила ги и поискала да загънат останалите чорапи, после ги дала на момчето. След това го погалила по главата и казала:
- Сега, без съмнение, се чувстваш много по-добре.
Обърнала се, за да си върви. В този момент момчето я настигнало, хванало я за ръката, погледнало я със сълзи на очи и попитало:
- Вие сте Жената на Бог?
