Притча за отровата, която носим в сърцата си

Някога в едно село живяло момиче. По древния славянски обичай след сватбата си тя отишла да живее в дома на съпруга си. Но на младата невеста ѝ било много неуютно със свекървата. Тя постоянно я поучавала и за всичко я упреквала.

Една сутрин младата жена се отправила към знахаря, който живеел в края на гората.

-          Какво те доведе при мен, красавице? Искаш да омагьосам някое момче? – попитал дядото.

-          Никой не ми е нужен, аз обичам своя мъж, но не мога да живея с майка му.

-          Какво искаш от мен?

-          Моля те, помогни ми. Дай ми храна, с която да я отровя.

-          Върху това ли ще построиш своето щастие, миличка? Но добре. Жал ми е за теб. Ще ти дам отвара. Всяка сутрин я запарвай и давай чая на майката на твоя мъж. Имам съвет за теб.

-          Какъв е? Говори, всичко ще изпълня, само да се избавя по-скоро от този змей.

-          В селото слуховете бързо се разпространяват. Ще те заподозрат. За да не се случи това, промени отношението си към свекървата.

Бъди ласкава, приветлива, усмихвай се. Няма да се налага да страдаш.

Така и направила младата жена. Още не били пропели първи петли, станала, омесила хляб, загряла фурната, приготвила каша и сварила отварата за свекървата. И предано я поканила да опита чая. Нарекла я мамо, слушала я за всичко. Мъжът ѝ не могъл да се нарадва колко близки станали майка му и жена му. Свекървата обожавала снаха си. И на нейната любов отговаряла искрено.

И ето че не минало много и момичето се върнало при знахаря.

-          Дядо, моля те, ти всичко можеш. Дай ми противоотрова. Твърде много чай приготвих на свекървата. Ще умре. А тя стана грижовна като майка за мен.

-          Мила моя, успокой се. Дадох ти ароматна билка, от която приготвяше на свекърва си вкусен и полезен чай. Отровата беше в сърцето ти, но с божията помощ ти се избави от нея.

Източник: mirpozitiva.ru

Превод: BeU.bg

Вижте още:

Всеки има определена доза щастие в живота

Даваш само това, което носиш в сърцето