Нека ви споделим една притча, на която попаднахме в Мрежата...
"Над едно село задухали изведнъж много силни ветрове. Ето какво било поведението на жителите на това село.
Един от тях се вайка в кухнята пред жена си, казва й как е бил способен, как наистина е способен на велики дела, но ето – за жалост, точно сега, когато настъпил неговият час да изяви огромния си потенциал, задухали тези проклети ветрове и той не може да си покаже носа навън! Но само да престанат ветровете, той ще докаже – и на жена си, и на цялото село на какви велики дела е способен!
Друг седи с дружината си в селската кръчма, пее патриотични, та даже и патриотарски песни, виното се лее, клетвите звучат през половин час - че ей сега ще поведе дружината да се разправи с тези ветрове-поробители и народни изедници, подставени проводници на чужди интереси… Но нищо повече от това – седи си в кръчмата, главата му олеква, краката му омекват... А виното се лее и песните стават все по-революционни и решителни...
Трети казва, че ето с тези две голи ръце и юнашкото си сърце ще излезе на баира да се справи с ветровете. Облякъл нова риза – да му се белее, запасъл на голия си кръст чифте пищови и тръгнал нагоре по баира. А ветровете го издухали, та още хората го търсят напразно къде е отвят и не знаят бил ли е или не е.
Четвърти заявява, че няма да позволи на ветровете да променят начина му на живот. Той тук се е родил, така е живял и тук ще остане и ще продължи так да живее, защото не се дава на някакви си ветрове да му казват как да живее, в какво да вярва и какви принципи да отстоява. И докато продължавал да си живее постарому, както във времената до ветровете, те отвяват и сламата от покрива на къщата му, и дрехите от простора, и децата му в земи далечни.
Пети започнал да гради крепостна стена, висок зид около къщата си, за да спира ветровете – гради стената, издига зида неуморно, докато строи от едната страна, ветровете събарят от другата, но той се труди и не се отказва, вярвайки, че един ден ще обгради къщата си и ще живее зад стената, а зидът ще го пази от силата на ветровете.
Шести търпял стоически несгодите и вредите от ветровете, но се надявал, че братята му в другите села, като научат какво е сполетяло неговото село, ще дойдат и заедно, както някога, както винаги са си помагали, ще измислят нещо и ще сложат край на несгодите от тия проклети ветрове. И стиска зъби, чака, надява се, защото е убеден, че рано или късно помощта отвън, братската подкрепа ще дойде и ще го спаси от природното бедствие. Доколкото се знае, още продължава да чака, само че съвсем е грохнал от чакане.
А седми свикал семейния съвет, съпругата включила лаптопа, синът и дъщерята анализирали розата на ветровете, а той на базата на техните проучвания построил на нужното място вятърна мелница. И ветровете духат, веят, бушуват, но максималното, което правят, е да въртят крилата (перките) на вятърната мелница и да мелят жито за род, рода, народ, родина..."
Сега разбирате, нали? Трудности в живота винаги ще има. Та как иначе ще ще израстваме? Въпросът е как гледаме на тези трудности и опитваме ли се да намерим възможността във тях. Защото обикновено такава винаги има.
Но! За целта трябва да отместим поглед и да се научим да гледаме ОТВЪД СОБСТВЕНИТЕ СИ ОГРАНИЧЕНИЯ И РАМКИТЕ, КОИТО НИ НАЛАГАТ ДРУГИТЕ."
Вижте още:
Притча за бедняка
Притча за хорското мнение
