Почти всяка втора жена твърди, че е силна. Също както всеки втори мъж твърди и си вярва, че е истински мъжкар. Но това че можеш сама да си изкарваш прехраната, да си смениш крушката, да се грижиш за себе си и да сдържиш сълзите си пред мъж, не те прави силна жена! Още по-малко мъжко момиче! Защото, миличка...
Когато мъж нарани силната жена тя продължава напред. Не разгласява на всичките си приятелки каква героиня е, не публикува десетки постове във Facebook от типа: „Да се смееш, докато сърцето ти плаче – това е истинската сила!” или „За да започнеш начисто, първо трябва да се отървеш от боклуците в живота си!”
Силната жена не се срамува да плаче. Но, когато го прави не търси глупави оправдания за сълзите си. Не се тупа в гърдите колко независима и самодостатъчна е всъщност. Защото силната жена е достатъчно силна да приеме женската си слабост! И да признае, че не е свръхчовек!
Силната жена никога, абсолютно никога не съжалява за грешките си! Тя им се наслаждава и... се поучава.
Силната жена не парадира с достойнствата и успехите си! Не говори за тях, не ги натрапва, защото знае, че ако наистина ги притежава, те ще са очевадни, а не - обясними!
Силната жена не крие слабите си места. Тя ги използва за примамка!
Силната жена не се опитва да се промени, а да се усъвършенства! Но силната жена не копира поведението на други. Тя не е имитатор, а играч със собствен стил, който непрекъснато развива!
Силната жена осъзнава какво излишно губене на време и усилия е да бъде силна жена, когато перфектно се справя с това да е просто… Жена!
