Такава беше Новата година от нашето детство

Сега някой може да ме обвини, че съм ретроградна, защото предпочитам да чета Ерих Фром пред Хорхе Букай и обичам да слушам музика на грамофона. Най-силно моята ретроградност обаче, се проявява в милите ми спомени от детството и по-точно онези свързани с Нова година. Боже, наистина ми липсват тези моменти!

Нищо, че нямахме кой знае какво, нищо, че щастието ни се измерваше с бананите и портокалите и нищо, че режимът беше такъв. И по-лош да беше може би пак щях да изпитвам умиление. Защото, приятели, кой не тъгува по детството си? Тогава не се интересувахме и което беше още по-хубаво, нищичко не разбирахме от политика. За нас това чисто и просто беше време на безгрижие.

За нас Новата година започваше с падането на първия сняг. В книжарниците винаги пускаха по някоя нова плоча с актуални хитове. В часовете по трудово правехме хартиени гирлянди и после ги отнасяхме вкъщи, за да украсим елхата с тях. Не купувахме всеки път нови играчки за празничното дърво, пазехме старите в една кутия, а вълнението, което изпитвахме, когато дойдеше моментът да я извадим може да се сравни само с емоцията, с която се носи пленено вражеско знаме. Мама правеше домашна руска салата с домашна майонеза, печеше питка, а онези от нас, които имаха села, понякога разполагаха и с домашна луканка или домашен кашкавал.

А спомняте ли си новогодишната програма по Първа? Тогава повечето ни велики актьори бяха още живи и правеха невероятни постановки. По Нова година задължително пускаха и някой култов български филм, като „Дами канят“, „Оркестър без име“ и т.н. Но тази традиция май остана и до днес.

А сега ви предлагам да се върнем малко назад във времето и да си припомним отново каква беше Новата година от нашето детство. Иииии... както го беше казал някой: „Много ви здраве и на ските, и на сноуборда, и на Ice Peak панталона! Аз ще си нахлузя бабината шапчица с ушите и ще си яхна найлона!“ :))