Такива бяха почивките на море от детството

Имаше един любим момент от нашето детство, накъде между ваканцията на село и началото на новата учебна година. Това беше почивката на морето! Тогава не се стигаше за 3 часа до Бургас, нито имаше безброй крайпътни заведения, но пък всички можехме да си го позволим. Мама и татко пълнеха багажника на червената Жигула с пъпеши, дини и всевъзможни провизии и започваше голямото пътуване. При някои от нас то протичаше с прилошаване и повръщане, но щом усетехме мириса на море, на секундата забравяхме гаденето. Забавлението предстоеше!

Не се притеснявахме, че няма да има с кой да си играем, защото бързо се надушвахме със съседчето от отсрещното бунгало и на втория ден бандата на Шаро наброяваше поне десетина деца.

Измисляхме всевъзможни бели и пакости, ходехме на групички от родител на родител да ги молим да отменят забраната на някой преслушал и посинял от киснене във водата приятел. Вечерите играехме до тъмно, докато нашите гледаха „Наследството на Гулденбургови“ в столовата на почивната станция.

Нямаше разнообразни сладоледи, нито изобилие от ресторанти с богато меню. Но на кой ли му пукаше? Достатъчно ни беше морето, игрите и новите приятели, с които след това дълго си пишехме писма и си изпращахме картички.

Да, такива бяха почивките на море от детството – безгрижни и незабравими!