Това е истинското лице на България

Някак свикнахме да виждаме лицето на България, изобразено във формата на тоалетна, от чужди „художници“.

Свикнахме да я виждаме мръсна, евтина, залята с алкохол и наркотици, каквато ни е показват разни филми.

Свикнахме да гледаме на нея като на вражеска територия, на която хората се мразят и разделят заради политически възгледи и бедност.

Но има и българи, които виждат нейното друго лице – Истинското! Онова, което нито чалгата, нито разбитите тротоари, нито политическите маскаради, могат да променят.

Запознайте се с Диляна Гергова. Тя се занимава с пейзажна, пътеписна и портретна фотография. Обича да пътува с влак и да снимка красивите кътчета на страната ни. Благодарение на хора като нея, ние се чувстваме горди, че сме българи. Благодарим ти, Диляна!

Белоградчишка крепост "Калето"

Връх Иречек, Рила

Река Велека, Синеморец

Язовир Широка поляна, Родопи
 

Нива край село Буново

Корабите скали, Синеморец

Перперикон, Родопи

Параклис "Св.Киприян" край село Плана

Черепишки скали

Язовир Студен кладенец, Родопи

Снимки: http://dilyanagergova.com

Истината, приятели е, че лицето на България никога не е преставало да бъде точно това. Просто ние спряхме да го гледаме!

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров