Няма да забравя чувството, след като гледах филма на Михаел Ханеке „Любов“...
От малка знам, че истинската любов не е така напудрена и розова, както по филмите. Макар че като типична романтичка, тайно се надявах да е. Когато пораснах, разбрах, че тя не е пърхането на пеперудите и еуфорията, а нещо много по-дълбоко.
Но именно един филм - „Любов“, ме накара да погледна реалността в очите. И тогава осъзнах, че Любовта е... Хм, Любовта между мъж и жена не рядко е една особена радост в отчаянието.
Лесно е да обичаш, когато всичко е розово. Но лесно ли е да обичаш, когато другият се превърне в тежест? Все си мисля, че точно това е истинската Любов – да ти е лесно, когато ти е най-трудно...
Любовната история на Рейчъл и нейния съпруг Бил е точно такава. Истинска, безрезервна и лесна в сложността си. Дори след 50 години брак, дори след тежката болест на Рейчъл, двамата продължават да имат изключителна връзка помежду си.
Тя е неговата принцеса, болна от Алцхаймер, той е нейният Уилям и за него е истинска привилегия, че е посветил старините си на грижите за нея.
За тази трогателна история трудно могат да се намерят думи, тя просто трябва да бъде видяна и чута. Защото това, приятели, е истинската Любов!
Вижте още:
Мисли за любовта
Любов? Не! Помия!
17:00 | 10-03-13
Източник: BeU
| Автор: Никол