Още от съвсем малък никога не съм искал да бъда какъвто съм. Исках да бъда като Били Уидълдън, а Били Уидълдън даже не ме и харесваше. Вървях като него; говорех като него; записах се в същата гимназия като него.
Заради което Били Уидълдън се промени. Взе да движи с Хърби Вандеман; 28 ходеше като Хърби Вандеман; говореше като Хърби Вандеман. Обърка ме!
Започнах да ходя като Били Уидълдън, който пък вървеше и говореше като Хърби Вандеман.
Тогава ми светна, че Хърби Вандеман ходи и говори като Джоуи Хавърлин. А пък Джоуи Хавърлин ходеше и гоВор^ше като Корки Сейбинсън.
Така че какво се оказа - че аз ходя и говоря като Били Уидъльн, който подражава на Хърби Вандемановата имитация на Джоуи Хавърлин, който се опитва да ходи и
говори като Корки Сейбинсън. А като кого мислите ходи и говори Корки Сейбинсън? Като Тъпчото Уелингтън - онзи досадник, който се опитва да ходи и
говори като мен!
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
Предоставено от Скот Шуман
***
Президентът Калвин Кулидж веднъж поканил приятели от родния си град на вечеря в Белия дом. Несигурни и обезпокоени за своите маниери на масата, гостите
решили да правят всичко, което прави Кулидж. Стратегията им била напълно успешна до момента, когато сервирали кафето. Президентът изсипал кафето си в чинийката. Гостите постъпили по същия начин. Кулидж си сложил захар и сметана. Гостите му направили същото. Накрая Кулидж се навел и оставил чинийката на пода за котката.
ЕРИК ОЛСЪН
***
Не е нужно да бъдеш като майка си освен ако не искаш да си такава личност. Не е нужно да си като майката на майка си или майката на майката на майка си, нито
дори като майката на баба си по бащина линия. Можеш да наследиш някоя брадичка, хълбок или очи, но твоята съдба не може да е същата като на някой преди
теб. Ти не си определена да живееш техния живот. Така че, ако ще наследяваш нещо от тях, най-добре е да вземеш силата или устойчивостта им. Защото единствената личност, която ти е отредено да бъдеш, е личността, която си решила да бъдеш.
ПАМ ФИНГЪР
***
Когато стана шампион, ще си нахлузя старите дънки, ще си нахлупя някоя стара шапка, ще си пусна брада и ще тръгна по някой селски път, дето никой не ме познава, докато открия някоя малка лисичка, която не знае как се казвам и която ме харесва само заради това, което съм. И тогава ще я заведа в къщата си за 250 хиляди
долара с изглед към жилищния ми квартал за един милион долара и ще и покажа всичките си кадилаци, а ако вали - закрития си басейн, и ще и кажа: „Това е твое,
скъпа, защото ме обичаш такъв, какъвто съм".
МОХАМЕД АЛИ
