Филмови адаптации на емблематични шедьоври на Едуард Хопър

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

Филмовият режисьор Гюстав Дойч е толкова вдъхновен от уникалната визия на Америка от средата на века, пресъздадена от художника Едуард Хопър, че пренася картините му на големия екран. Във своя филм „Шърли: Представа за реалност”, Дойч разказва тринадсет истории, разказани от главната героиня - Шърли, посредством тринадесет картини на Едуард Хопър.

 

 

 „Вероятно, подсъзнателно съм нарисувал самотата на големия град.” Отбелязва веднъж Хопър за шедьовъра си „Нощни птици” - прочута сцена, изобразяваща среднощна закусвалня в центъра на града. В действителност, много произведения в творчеството на Хопър, представляват спомен за модерна Америка в средата на миналия век. Облян от слънце, този спомен все пак носи мрачна носталгия. Художникът често изобразява самотни фигури в размисъл. Замислени и загледани в утринното слънце или пиещи уиски в някой бар в тъмната нощ, картините на Хопър предизвикват любопитство към миналото на персонажите в тях.

 

Вдъхновен от тази мистериозна аура, виенският режисьор Густав Дойч решава да създаде филма „Шърли: Представа за реалност” - пример за интердисциплинарно кино, базирано на изображенията в картините на Хопър. Реализиран през 2013 и показан на София филм фест 2014, филмът отново се завръща на сцената, благодарение на ретроспективната изложба на Хопър в Болоня, която се фокусира върху влиянието на художника в киното( 25.03-24.06.2016, Болоня, Палацо Фава).

Филмът на Дойч не е първият вдъхновен от кинематографичните картини на ню-йоркският художник Хопър. Той повлиява редица режисьори от световен ранг - Ридли Скот, Терънс Малик, Сам Мендес и др. Да вземем също воайористичния елемент, проникващ в „Прозорец към двора” на Хичкок, топло-оцветените пустинни пейзажи на „Париж, Тексас” на Вим Вендерс и т.н. „Шърли” обаче е единствен по рода си. Тук Хопър вече не е само вдъхновение за режисьора, картините му са с основно визуално присъствие и оживяват на екрана. 13-те платна са буквално възпроизведени триизмерно на снимачната площадка. В основата на филма е историята на независимата актриса от Ню Йорк (Стефани Къминг), чийто живот зрителя следва през три турбулентни десетилетия на американската история – от голямата депресия през 1931 до бунтовете през 1963-та.

 


За да получи това ниво на точност и акуратно изпълнение, Дойч е бил абсолютно педантичен във всеки детайл от работата си. Посещавал е музеи с произведения на Хопър с палитра в ръка, за да може да възпроизведе светлосенките до най-финия детайл. Опитът на австрийският режисьор в сферата на архитектурата, дизайна и фотографията му помагат да пресъздаде изключително точно театралното осветление в работите на Хопър, използвайки форма и светлина. Резултатът е сюрреалистичната смесица от реалности на Хопър. Какъв по-добър начин да избегнеш делничната депресия от съновиденията, ретро интериорите и американския винтидж?

                                                                                                                                                                                                     Автор: Ани Венкова


 

Коментари към "Филмови адаптации на емблематични шедьоври на Едуард Хопър":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg