В нашия фолклор самодивите са описани като красиви, но и опасни създания, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, Люлин, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, но Пирин им е любимата планина. Явяват се от пролетта до есента (Благовец – Секновене). През зимата живеят на край света в с. Змейково. Дотам само свраката може да стигне. Тя вършее смил и затова се връща оскубана. А старите орли (картали) пък са с оскубани вратове, защото теглят кочията на самовилите.
Вярва се, че някои самодиви живеят на небето, други на земята. Небесните слизат на земята само тогава, когато трябва да изпълнят Божията воля. Има още планински и полски самодиви. Планинските самодиви наказват всеки, който наруши и престъпи владенията им, наруши тишината и спокойствието им. Полските самодиви искат данък тревнина: музикални хора – песнопойци, хороиграчи, свирачи. Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Обичат да излизат навън нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. Събуждат се късно сутрин и се къпят в езерата и реките близо до обиталищата им.
Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци.
Носят се поверия, че у всяка една жена, живее по една самодива. Характерът и нравът на коя от тях носиш? Направи си този тест и разбери сега!
