Почти всеки родител смята, че той най-добре знае как да се отнася със собственото си дете. Нещо повече. У нас на инициативи от типа на „Училище за родители“ все още се гледа с насмешка и недоверие. Сякаш някакъв друг човек, може да ти каже как да си гледаш детето? Истината обаче е, че ако по-малко се вземаме на сериозно и повече се вслушваме в собствените си наследници, ако по-малко следваме общоприетите схващания, наследени от нашите родители, обществото или даден строй, ако разберем най-после, че всяко дете се нуждае от индивидуален подход, а не от наизустени порядки, може би, да, може би, ще успеем да постигнем това така търсено приятелство с децата си.
Спомнете си какво искахте да кажете вие на своите родители, когато бяхте малки, но те не ви слушаха.
Харта на тийнейджърските права
„Нашите права по отношение на приятелите:
Всички имаме правото и привилегията да се радваме на приятели. Можем да ги избираме според личните си предпочитания. Не сме длъжни да харесваме хора, които са предмет на всеобщо възхищение или да страним от други, само защото не са от „нашия кръг“. Приятелството е нещо индивидуално.
Имаме пълното право да предпочитаме приятели, на които може да се разчита. Aко им доверим нещо и помолим то да си остане между нас, съвсем нормално е да очакваме те да оправдаят доверието ни. Ние от своя страна се задължаваме да им отвърнем със същото. В случай, че ни разочароват, значи не са способни да оправдаят доверието ни и следователно са предатели.
Смятаме за редно да сме откровени с приятелите си. Ако с нещо ни наранят или разтревожат, спокойно можем да поговорим с тях. Трябва да сме откровени и в отговор да очакваме същото. Това не означава, че можем да си правим номера зад гърба, а просто, че е редно да говорим открито за чувствата си.
Имаме пълното право да ни уважават заради решенията, които взимаме. Случва се някой приятел да не разбира направения от нас избор, но той си е наш. За сметка на това, ние поемаме отговорността за него.
По отношение на родителите и другите възрастни:
Имаме пълното право чувствата ни да бъдат уважавани и да не бъдат смятани за бебешки капризи... или всякакви унижения от този род. Чувствата ни са силни и понякога ни объркват. Ако гледате на тях сериозно и ни изслушвате, преди да сте се изсмели, само ще ни помогнете.
Смятаме, че имаме пълното право сами да вземаме решения ( не всички, само определени решения ). Ако допуснем грешки, ще се поучим от тях, но е крайно време да ни позволите да поемаме повече отговорност.
Смятаме, че трябва да избягвате да ни замесвате в кавгите си, когато това е възможно. Ние разбираме, че те са неизбежна част от всяка връзка, но за нас е болезнено да ставаме свидетели на такива неща. Не ни въвличайте в какъвто и да било проблем между вас.
Ние сме съгласни да се отнасяме към вас с уважение, но в отговор молим за същото. Това означава да уважавате и правото ни на личен живот.
По отношение на всички останали:
Имаме пълното право да бъдем обичани безрезервно, а ние ще се стремим да ви обичаме по същия начин. Имаме пълното право да казваме това, което мислим, да обичаме себе си, да изживяваме чувствата си и да се борим за мечтите си. Моля, помагайте ни, като ни вярвате, вместо да треперите над нас.“
"Пилешка супа за душата на тинейджъра"- Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен и Кимбърли Кирбъргър
