Хората не обичат грешките си. Разбрах го, когато попаднах на ето тази публикация във Facebook: „Ако можехте да си пожелаете нещо, какво би било то?”.
Вие какво бихте си пожелали? Аз мисля, че има едно нещо, което събира всичко и което осмисля всичко – щастието. Но то е относително понятие. И ако не го усетиш със сърцето си, никога, никога няма да го откриеш в света около себе си.
Ако осъзнаеш, че то е вътре в теб, тогава ще разбереш, че щастието, живее не само в онези неща, онези хора, онези преживявания, които те карат да се усмихваш и да изпитваш наслада от живота. Щастието живее и в грешките ни! То извира от всяка пролята сълза, дебне зад всеки шамар на живота, който те „смазва”, следва те след всеки „погрешен” ход…
Защо ли? Сълзите пречистват, лошите стечения на обстоятелствата ни правят по-силни, а грешните решения? Понякога именно те се оказват път към истината…
Знаете ли какво се оказа желанието на повечето хора? Да върнат времето назад! Защо, бе, хора? Нали всички грешим, по дяволите! Ако не сгрешим „преди”, ще сгрешим „сега” или „после”. А това може да се окаже още по-фатално.
По-важното е да си простим грешките и да се научим да ги обичаме, защото така или иначе те са част от нас. Тогава те ще започнат да ни дърпат напред, а не назад и ще ни дадат шанс. Шанс да израстнем. И това ако не е ценно!
Не съжалявайте, не пропилявайте шанса си… Тази грешка, за която си мечтаете да не се беше случвала, може би е ключът към щастието. От вас зависи дали ще го използвате.
