Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия.
На 26 април '86 година на 4-ти реактор се провежда учение за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електро системата, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Много грешки са допуснати при процедурата. Една от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавния атомен надзор. Не е бил и отхвърлен - надзорът просто не е отговорил в законния срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването ѝ „в планирания срок“.
От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.
Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.
Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофагът е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран време-живот максимум до 30 години, по-късно е било установено, че не са измерени точно и са занижени. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.
Едно от най-тежките екологични последствия от аварията на АЕЦ-a е широкомащабното радиоактивно замърсяване на селскостопанските райони, а също и на природните екосистеми. Всичко е било пометено от радиацията, а най- страшното идва тепърва.
Различни видове малформации, редки болести, генни увреждания. Уродства и генни аномалии поразяват населението от районите около атомната авария. Жертвите страдат от умствени увреждания, раждат се деца без уши или с гениталии на главата - това е ужасяващото "наследство" на аварията в Чернобил. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея. Гледката е била страшна, а пораженията и до днес ни ужасяват с пълна сила. Не е напълно доказано, че аномалиите сега са именно от аварията преди близо 27 години, но не е и изключено. Статистиките сочат, че от тогава насам раковите заболявания са се увеличили в пъти. В града (Препят), който се намира в голяма близост до АЕЦ-а, са живели предимно работниците от атомната централа. Сега този град е като гробище. А централата в Чернобил е най-ужасяващия паметник на това гробище.
Това на кратко е информацията, която е пусната в интернет за Чернобилската авария, но тя не свършва само с фактите за това как е станало и от къде е тръгнало всичко. Най-лошото е, че съветските власти са оставили 50 000 град, а и не само той, да стоят 2 дена на изключително високо облъчване на радиация.
Но според мен има още много скрити факти за този съдбовен взрив!
Всяка една електроцентрала е опасна. Проблемът с Чернобилската АЕЦ е, че нито в съветския съюз нито в България са се взели мерки, а именно, защото е била засекретена информацията за сериозността на аварията. В България децата са продължили да си играят по-улиците през следващите дни и в пясъчниците с радиоактивния пясък, а на 1-ви май целия народ доброволно излиза на "празнична манифестация". Политиците ни скриват истината, а са можели да предупредят за възможната опасност и да се вземат някакви мерки!
Мълчанието е било с цел да се избегне масовата паника, но според мен са нанесли още по-големи щети и то не върху един народ, а върху няколко нации и природата.
В заключение ще кажа - каквото и да ядете, каквото и да пиете, както и да живеете, никой не е застрахован. Облъчени сме всички и родените преди взрива и по време на него, та дори и години след него. Ще живеем кой както може...
