Дали наистина е възможно да има "фотографска памет"?

Да започнем с това как работи (и не работи) паметта: Ние сме склонни да мислим за нашата памет като камера, която записва нещата точно така, както те се случват в момента, но губи детайлите с течение на времето. Само ако бихме могли просто да уловим всички тези подробности и да ги задържим завинаги, нали? Е, за съжаление, не.

Нашата памет е по-скоро като "внимание в минало време", както някои психолози обичат да казват. Това означава, че това, на което се обръща внимание в дадения момент е това, което е по-вероятно да се запомни и в бъдеще - и вашият силно творчески и ефективен мозък ще попълни останалата част.

Това селективно внимание – селективно, защото, филтрира информация в дългосрочно съхранение - ви помага да запазите вашите умствени ресурси и наистина в това има смисъл. В края на краищата, не е необходимо да се помни това, което сме яли за закуска преди три седмици, освен ако не е променило живота ни. От друга страна, това е защо нашата памет може понякога да е крехка - или поне не толкова надеждна, колкото бихме се надявали.

Когато казваме, че някой има "фотографска памет", ние наистина нямаме предвид, че той си спомня всеки малък детайл за нещо, като че ли  гледа снимка - мозъците ни просто не работят по този начин, дори и на най-добрите ни дни.

И, според десетилетия на изследвания, проучващи концепцията, няма убедителни доказателства, че дори и броящите се на пръсти благословени с най-впечатляващите способности на паметта, -  имат умове, които работят като камери.

За начало, хора, които твърдят, че имат фотографски спомени наистина нямат предвид научния смисъл - те рядко, почти никога, не са в състояние да възпроизведат тези резултати пред изследовател.

Други хора, които са истински гений, като Ким Пийк, вдъхновението за образа на Дъстин Хофман в филма Рейнмен, могат да имат изключителни способности, но все пак не помнят нещата на 100%  с перфектни детайли

Вместо това, което ние разговорно наричаме "фотографска памет" е по-вероятно да бъде това, което учените наричат "Ярка памет", обяснява д-р Алън Шърлимън.,   „Scientific American”. Хората с това рядко умение описват, че са видели подобни на снимка остатъчни образи в ума си на нещо, което те току-що са погледнали. Следователно те, могат да си припомнят подробности до минута в тестови ситуации.

Според д-р Ш., е изчислено, че до 10% от децата са в състояние да помнят по този начин, но това явление е по-рядко срещано сред възрастните.И все пак, дори и децата да не  си спомнят всяко едно нещо, което виждат - мозъците им все още запълват пропуските по не напълно точен начин.

И така, как някой развива памет, която е най-близо до "фотографската", до колкото е възможно? Е, ако все още не сте разработили Ярка памет, вие вероятно няма да съжалявате, но има някои визуални трикове, които можете да използвате всеки ден, за да подобрите способностите си за извикване на образи и спомени.Например, можете да се опитате да добавите визуален елемент, когато сте натоварен със задачата да си спомните куп имена (например  Роза е като цветето, така че като я видите представете си роза. ) Или, както Шерлок ни учи, да изградим "дворец на паметта си", в който да асоциираме всички неща, които трябва да свършим в един ден, или всичко, което трябва да купим в магазина, с живо визуализиране и „декорация” в определена област на вашия въображаем дом.

За щастие, в допълнение към по-изпитаните и истински трикове, можете да поддържате паметта си остра с добър сън, упражнения и хранителни продукти. Помнете: Не е нужно вашата памет да е фотографска, за да бъде "добра" - тя просто трябва да работи.