Обикновено иконите изобразяват възнесението на св. Илия с колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях – апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука. Изобразяват светеца и пред пещерата, белобрад, с дълга дреха, по-често в охра.
Така си го представя и народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.
Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. Той ходи под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарва страшнасуша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат "старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки".
Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие.
Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.
Легендите
Свети Илия и сестрите му
Свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж, когато бил в настроение, той рекъл на сестрите си, че на който ден му е името, тогава ще погуби света с гръмотевиците си. Ала не знаел кой ден е на името му. Затова всякога питал сестрите си. Те, като знаели вече от брат си, че се опитва да разбере деня, за да затрие света, не му го казвали и дори когато дойдел, те пак му казвали, че още не е дошъл, а като отминел, му казвали: "Отмина вече." И така, сестрите на св. Илия пазят света неразсипан досега.
Свети Илия и майка му
Като малък св. Илия бил сгрешил към майка си. Майка му го проклела така: "Да скита по земята, докато си протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде." Наистина, след дълго скитане той протрил краката си до колене. Тогава Бог се смилил над него и с една златна огнена колесница го грабнал и отнесъл в небето.
Дядо Господ и св. Илия
Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Пък Дядо Господ и св. Илия гледали от небето. Ала св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, св. Илия го запитал:
– Защо се смееш?
А Дядо Господ му рекъл:
– Видях нещо на земята.
Свети Илия рекъл:
– Вдигни ми булата.
Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветте була. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл:
– Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята.
Сиромахът и св. Илия с магаренцето
Имало един сиромах човек. На рамо си носел дърва от планината, продавал ги и се хранел. Като се връщал от дърва един ден, срещнал го св. Илия до един извор. Като се поздравили, седнал сиромахът да си почине. Добре, ала после не могъл да стане с дърветата, защото били много тежки, и помолил св. Илия да отиде при Бога и да му поиска едно магаренце, за да си носи дръвцата с него. Дожаляло му на св. Илия и се съгласил. Уговорили се на другата сутрин пак тук да се намерят, да му донесе вест от Бога.
Отишъл св. Илия при Бога и го помолил да даде на сиромаха едно магаре. Господ го пратил да каже на сиромаха първо да се помоли за две магарета на комшията, а после и на него ще му даде едно.
Както се били уговорили, срещнали се на другия ден и св. Илия предал на стареца какво бил рекъл Господ.
– Бре – рекъл сиромахът, – да се моля на Бога да даде на комшията ми две магарета, сякаш малко си има той. Не, не, свети Илия, нито за мене си искам магаре, нито пък на комшията две. Аз денем и нощем се моля на Бога да ги умори и тия, които си има комшията, а ти какво ми говориш.
– С тоя ум, старче – рекъл му св. Илия, – нито магаренце ще имаш, нито ще си добре, така ще си умреш и божия рай няма да видиш. Така ми рече Господ.
Свети Илия лежи болен
Свети Илия се разболял и лежал на легло цели девет години. Цели девет години не повявал ветрец и не росил ситен дъждец. Тогава сестра му св. Мария тръгнала по света да дири лек за брат си. Срещнала я Света Богородица и є казала да му даде да пие мляко от кошута. Тогава ще оздравее.
Така и станало. Върнала се св. Мария. Отишла на върха на планината, където пасели кошути, и издоила една. Когато занесла млякото на брат си и той пийнал, оздравял веднага. Тогава станал, отключил морето, повял хладен ветрец и заросил дребен дъждец. Върнал се животът отново на земята.
Според вярванията на Илинден трябва да се празнува и да се принесе на светеца жертва – старият петел, "бащата". Вече е време и той, както и огънят да бъдат подновени. Петелът се коли на прага на къщата и по него може да се гадае.
Организират се общоселски сборове, при които курбанът е мъжко животно, най-често бик, вол, овен. Жертвоприношението трябва да умилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Прави се молебен за дъжд и плодородие. Вярва се, че св. Илия може да лекува, затова мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се вдигне и да оздравее. Вечерта срещу празника се дават и обещания за болния.
На Илинден не бива да се работи – инак гръм ще удари човека или житата ще подпали.
Източник: znam.bg
