Казват, че който не е прочел „Мравки и богове“ на Стефан Цанев, той не е усетил цялата мъка на българската история и нито един алманах, нито един учебник, не може да му отвори толкова широко очите за безусловната истина в нея.
Ние не можем да преразкажем тази книга, защото добре написаните истории се поемат само от първоизточника, но ще ви покажем 10 цитата, които заслужават да бъдат повтаряни отново и отново.
„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?... Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас...“
„Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!“
„Знаете ли приказката за умния и за глупавия турчин? Глупавият турчин, като завземе някой град и като види кубето на църквата, вика: „Разрушете храма на гяурите, камък върху камък да не остане!“ И го разрушава. А умният турчин влиза на бял кон в гяурския храм и казва: „Превърнете таз хубава черква в джамия!““
„Страшно е, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за „доброто старо време“ на комунистическата диктатура – това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад.“
„Няма по-зловещо нещо от продажния журналист, защото придворния поет – какво яде и пие на царската трапеза, най-много да напише някоя глупава ода за царя, на която най-много да повярва само царят, ако е глупав, а придворният журналист като се подмазва и лъже – лъже целия народ. (Ако народът е глупав.)“
“От опит знаеше, че с големите на глава не се излиза, изглежда, че колкото повече човек пораства, толкова по се отдалечава от себе си, все по- скучен, все по- измислен, все по- безчувствен става, да убеждаваш такива хора е празно губене на време…“
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
„Защо гледаме все към небето? - помисли си Данаил. - Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме...“
„Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.“
"Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя - стига ми. И тъй - не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени - не си дърво - за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли - дай вино - дай и; каже ли - дай маслинка - дай и, не я насилвай, но не и ли даваш - въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая - с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими."
Из „Мравки и богове“
