1. Да си силна е най-голямата слабост в любовта, а с напредването на възрастта тя става все по-неизбежна.
Винаги съм мислела себе си за изключително силна. Карам мотор, застъпвам се за онеправданите и никога не трепвам по време на кола маска. Но, когато става дума за съкровените тайни на душата ми, ставам като бяла ружа. Годините ме научиха да не съм емоционално уязвима. И с времето да крещя фрази от типа на „Имам нужда от помощ” или „Обичам те” ми костват ужасно много. Оказва се, че да си силна е най-голямата слабост в любовта!
2.Винаги очаквай да бъдеш разочарован.
Аз съм много лежерна за повечето неща в живота – изключение правят колекцията ми от записи, която е педантично събирана по десетилетия и жанрове. Интересите и опитът ми също са разнообразни, така че, когато става дума за срещите в годините след университета, може да се каже, че бяха ОК с всеки, който ми беше по път. Каквато и да беше природата му или начинът на живот – нощна птица, планинар, интелектуалец – аз просто се приспособявах. Но с годините срещите започнаха да стават все по-скучни и аз оставах с чувството за празнота, вместо въодушевление. Не разбирах какво се случва. Дали беше изчезнала тръпката от откриването на някой нов? Или аз бях станала по-малко интересна? Защо толкова много мъже се оказваха разочароващи? Отговорът, до който стигнах (връщайки се назад) беше, че мъжете не се бяха променили, аз бях. Навлизайки все повече в трийсете, моите ценности все повече се разминаваха с тези, с които бях израснала, а житейските ми цели и интереси станаха все по-определени. Следователно, имаше далеч по-малко мъже, които да пасват на моите критерии. И това е нормално. Защото след втурването в живота, колкото и да изглежда противоречиво, зануляването на страстите и хората, които ги споделят, всъщност разширяват живота и хоризонтите ви.
3. Един ден той ще те третира като сервитьорка.
Излизала съм няколко пъти с човек, който демонстрира обожание и внимание към мен, но се държеше грубо със сервитьора. Никога не му каза благодаря и не го погледна в очите. Все едно, че съм на среща с Клеопатра, а сервитьорът е там единствено да му вее с палмово листо. Това ме притесняваше. След това, около седмица по-късно, излязохме след работа. Той беше в лошо настроение след дълъг ден и аз предложих да поръчаме храна за вкъщи. Реакцията му беше кратка, безцеремонна и директна – точно както със сервитьора. Можеш да разбереш много за един мъж, когато го видиш как се държи с майка си и с възрастните хора. Но обърни специално внимание на начина, по който се държи с хората в сферата на услугите, защото начинът, по който се държи извън роля, е начинът, по който ще се отнася към теб някой ден.
4. Това с химията и пълна глупост!
Мислила съм си, че ако усетиш силна химия по време на среща означава, че след това тя ще се пренесе в спалнята. Разбрах, че това не е така след три-часова вечеря, на която с човека си довършвахме изреченията, докато се взирахме дълго в очите си. Когато се прибрахме се разхвърчаха копчета и ние се озовахме голи в обятията си и преминахме към любовна игра, която усещах като изливаща се симфония без диригент. Докато обаче емоциите и общуването ни бяха съвършено синхронизирани, телата ни определено не бяха. Не мога да говоря от името на всички жени, но мога да кажа за себе си – сексът не е пица, което ще рече, че не винаги е вкусен. Ако не е като чаша отлежала Риоха – пикантно, възбуждащо с добър, силен завършек – то по-добре въобще да го няма.
5. Kрехък е добро определение… за кроасан.
Забелязала съм, че с годините навиците на мъжете стават неизкореними. Понякога става дума за добри навици, като това да не забравиш да свалиш тоалетната седалка, понякога за лоши – като това да каже, че ще ти се обади и да не го направи. Винаги съм смятала, че това е отражение на това, как дългогодишната ми любов се чувства с мен. После обаче разбрах, че неговата нерешителност всъщност е неговият начин да покаже, че не е готов да направи мен или нуждите ми свой приоритет. Това не го прави лош човек, а просто крехък – което е добър атрибут за френска закуска и не толкова за гадже.
6. Драмата е за актьорите.
Драмата всъщност не е емоция. Тя е измерение, в което тинейджърите живеят от сутрин до вечер, а възрастните създават, за да могат да изживеят по извисено съществуване. Неговото непостоянство, ревност или настроение не е демонстрация на яд или любов, а просто означава, че той е неспособен да поддържа здравословна и уравновесена връзка. Така че, освен ако нямаш цел да получиш наградата Burton-Taylor или свое собствено риалити, по-добре да оставиш драмата на хората, които инвестират години от живота си да я изучават.
7. Каквото и да избереш, след 10 години ще съжаляваш!
Имах фантастично гадже, когато бях на двадесет и няколко. Той беше земен, но спонтанен, зрял, но не се взимаше прекалено насериозно и най-важното, нямаше против, че нямам вътрешен глас. Една вечер, след като заспа, той се претърколи и ме обгърна с тяло и ние се превърнахме в едно така, както някога са били Южна Америка и Африка. Спомням си приглушеното звучене на „I Found A Reason“, от кожата му се носеше едва доловимата миризма на Dove и наболата му брада лекичко ме драскаше по врата. В този момент, се чувствах влюбена в него, а след това също толкова бързо се отдръпнах и скъсах с него. Направих го, защото изведнъж начинът, по който животът ми се разви, не позволяваше той да се впише в картинката. Предадох истинска любов, заради илюзията за контрол. От този момент нататък, нищо в живота ми не се е случило по начина, по който съм го планирала: любовта ми се изплъзва, мечтите умряха, работата върви трудно, а аз още живея в студио. И въпреки това съм открила пълното щастие. Както може да попитате - може ли да живееш щастливо в 37 квадрата? Не беше лесно, но след като си взех поуки от болезнените уроци, трябваше да разбера и най-накрая да се доверя, че животът има план за моето абсолютно щастие, който е далеч по-интересен от всичко, което моето въображение може да мечтае.
8. Онова, от което се срамуваш, може само да ти помогне.
Едно гадже ме заведе на купон в къщата на свой приятел. Това беше среща от типа „запознай се с новата ми приятелка”. Бях очарователна и сърдечна, държах се като свежарка, пуснах няколко шеги и след това сложих ръка на корема на неговата приятелка и я попитах кога й е термина. Тя отговори, че не е бременна. Упс… По-малко от час след това вече си говорихме с неговия най-добър приятел и аз подметнах колко е сладко, че е решил да доведе дъщеря си на партито. Той отговори, че това е съпругата му и че те всъщност са на една възраст. Попитах приятеля ми дали можем набързо да си тръгнем след втория гаф и започнах многословни извинения за това, че обидих приятеля му. Той отвърна, че всичко това му се струва ужасно забавно, а фактът, че винаги казвам нещата такива, каквито ги виждам, е нещото, което най-много му харесва. И след това се разбрахме. Все още ми се струва невероятно, че нещата, които се опитваме да скрием от хората, които искаме да ни харесат – неудобство, тайни, които мислим, че не си струва да се споменават, особености, които ни правят прекалено стеснителни – са нещата, които щом разкрием се оказват нещата, които най-много ни сближават.
9. Всеки има багаж, но някои носят истински товар.
Когато бях още в двайсете си не разбирах, че битките и противопоставянията, в които изпадах с гаджетата си, са част от емоционалния багаж, който носим със себе си в зрелостта си. Но след известно време при моя терапевт най-накрая започнах да разопаковам. Не ме разбирайте погрешно; все още си нося багажа, но сега поне знам колко е тежък и какво е разтоварването на товари на летището. Така че, важно е да помислите, като имате предвид тежестта на собствения си багаж, дали е във ваш интерес да се срещате с някой, чийто житейски багаж изисква най-малкото пътнически комплект на Louis Vuitton.
10. Ти си любовта, която винаги си искал.
Когато навърших 30 имах усещането, че най-накрая съм изкачила върха на голямо възвишение само, за да погледна надолу и да разбера, че това всъщност е основата на много по-голяма планина. Тъкмо започвах живота си на възрастен и имах още много да уча. Това беше много вярно, когато говорим за връзки, особено за онази, която осъзнах, че нямам със себе си. Когато отделих известно време и си станах най-добър приятел, ми се случи нещо интересно: престанах да се питам кога ще срещна „единствения”, защото бях в процес на изпитване на щастие от самата себе си. Започвайки да водя по-високо качество на живот със самата себе си, започнах да привличам истински качествени хора (и мъже). Някои могат да го нарекат закон на привличането, но аз мисля, че е далеч по-просто… Най-накрая се научих да обичам себе си по начина, по който искам да бъда обичана.
Автор: Emily Bracken
