Второто огледало на Есеите, отразява това, което осъждаш точно в този момент, а не това, което си. Критичното „ти”, завишено изискване към нещо, към качество.
Нещо, за което сме били „предупредени” с „лампичката” на интуицията вече преживяното, за твоя „зъл близнак”, например. Колко пъти сме се чувствали така сякаш попаднали в сходна с миналото ни ситуация? И колко пъти сме обръщали внимание на този „знак”, че нещо ще се случи, нещо което ще доведе същите или подобни чувства? Това е предизвикало негативно усещане у нас и в този облик на огледалото срещаме страха си, срещаме взискателността си и „присъдата”, с която заклеймяваме това усещане.
Това е нещо, от което сме били наранени или нещо, в което обвиняваме някого. Или пък, постъпка в миналото, за която не сме си простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой друг с емоционален заряд, е много вероятно да осъждаме самите себе си.
Хората, които са ви най-скъпи, какво показат те, това, което сте вие в момента, или това, което яростно осъждате? Те са вашето огледало за правилното и неправилното, което възприемате вие , а не те, защото те са пречупения ваш образ.
Вижте какво означават останалите огледала на есеите ТУК.
