Всички сме изживявали онзи момент, в който отчаяно ни се иска да кажем нещо, но не трябва - защото ще накърним нечие достойнство, ще обидим или пък просто защото всички живеем по някакви неписани, но общоприети етични норми.
Но всички ние сме просто хора и всички имаме мисли, които няма да зарадват другия. Като тези по-долу, които вероятно всички сме си мислили, но никога не сме изричали.
Давам най-доброто от себе си
Живеем в свят на кошмарно високи стандарти, за всеки. Хората очакват от нас да отговаряме на тези стандарти, както и самите ние го очакваме от тях.
Очакванията и невъзможните стандарти са това, което създава напрежение между хората и води до невероятни проблеми. Понякога хората изискват твърде много, забравяйки че всички сме различни и имаме различно ниво на способности, различен опит. Понякога от нас се очаква толкова много, че ни се иска да изкрещим, че правим най-доброто, на което сме способни. Но не го правим, защото още един невъзможен стандарт ни притиска да бъдем най-добрите.
Изобщо не съжалявам
Трудно е да признаеш такова нещо, но замислете се, истината е, че много често казваме, че съжаляваме за нещо, за което всъщност ни най-малко не съжаляваме. Неписаните правила, по които комуникираме, изпълнявайки социалните си роли, изискват твърде често да изричаме думи на съжаление, когато дълбоко в себе си изобщо не сме изпитали чувството на съжаление. Казваме "съжалявам", но изобщо не го мислим.
Не всичко се върти около теб
Абсолютно подкрепям здравословния егоизъм, онова вглеждане в себе си, което ни помага да постигнем мечтите си, да се движим напред, да живеем живот, какъвто сърцето ни копнее искрено. Но супер динамичното ни всекидневие и грозния свят, който незнайно как човекът успя да си създаде, ни карат да забравяме толерантността си и фактът, че имаме нужда един от друг, не сме единаци, а социални същества и живеем заедно. Да блъснеш някого в метрото и да не се извиниш, да профучиш с колата в локва, пръскайки пешеходците – това е наглост, която ни кара понякога да искаме да изкрещим "по дяволите, не всичко се върти около теб, има и други хора на този свят и на теб ти се налага да живееш с тях". Уви, и това е нещо, което много от нас премълчават и предпочитат да пропуснат покрай ушите/очите си разни случки.
Няма да се влюбя безпаметно в теб, само защото съм те видяла гол
Господа, не се засягайте, но за много жени един пенис(колкото и голям да е той) не е достатъчен, за да се влюбим лудо. И тялото също. Тялото е просто тяло. Всички го имаме и функционира подобно на вашето. Естествено е, че искаме да изглежда добре, но няма да се лъжем, големи хора сме, привличането е комлексно и де дължи на много фактори. И още нещо ще си признаем - гледката на голото ви достойнство никак не ни привлича, човекът е този, който има значение.
Да, зяпам те и те преценявам
Момчета, това е за вас. Може и да не се влюбим, когато ви видим голи, но понякога имаме нужда просто да се отпуснем и да погледаме с мръснишки мисли в главата някой сексапил, който чете книга в метрото. И ние душа носим, нали? Прието е, че мъжът е този, който се зазяпва и на когото е позволено да отправя коментари(разбира се, умерени, не приемаме бруталните, все пак!). Обаче истината е, че и ние зяпаме сексапилните мъже, които срещаме.
Вижте още:
10 начина, по които силните жени се справят със света
14 малки неща, които карат жената да се чувства красива
