Сещате ли се за онова предаване (по National Geographic ли беше, къде беше), дето някакви хора не трябвало да бъдат живи, ама оживели? Та оня ден пак го гледах. Имаше един еднорък, който обясняваше: „Не ми е виновна пумата! Просто аз се оказах на грешното място.” Гледах го, тоя човечец, гледах го и си мислех: „Божееее, добре че няма пуми в България!” Завалиите, не биха оцелели!
После си представих как би звучал разказът от това предаване у нас: „Ма така ше е, така ше е, щото нема държава, нема контрол! Аз извадих късмет, че съм жив, ами утре тия пУмиярски пуми ше убият дете! Държавата пак ли ще си затвори очите? Докога ще ги толерираме?” В същия момент баба Славка от Руска Бела, която гледа историята на изстрадалия човек, би се завайкала: „Пуу, па не земат да ги изтепат сите пустини. За кво са ни? Ни вуна дават, ни млеко. Само одат и морат кокошките. И те го те, и човек нападнали!”
Дааа, добре че няма пуми в България! Обаче пък си имаме и баба Славка, която дави котилото на котката си в реката, щото нали, не дават вуна. Имаме си и стопани на нападнати от улични „помияри” кучета, които много обичат да пълнят с отрова изхвърлените по улицата закуски. Имаме си и такива, дето спортуват за ловния сезон, докато отстрелват гълъбите пред блока. А най-много си имаме хора, които обожават да пищят с пълно гърло: „Къде е държаватааааа?” Жалък факт, но е жалък само за нас, котките и кучетата, не и за пумите. Тях Господ ги е спасил. За сега.
Та по повод вчерашната случка с отровилата се от закуска жена и нейното куче, се сетих за пумите, оцелелите от National Geographic и разговорът между двама мои приятели. Мацката нещо се възмущаваше на поредната идиотщина на извергите, тровещи бездомните животни, а момчето коментираше: „Не го оправдавам тоя, но той имал ли е друг избор? Защото проблемът с агресивните бездомни кучета наистина е голям, а държавата не прави нищо!” Така е приятелче, държавата не прави нищо, ама тя и Индия не прави нищо, а там слоновете ги газят всеки ден. К`во предлагаш? Да ги изтровим? Да ги избесим? Или най-добре да ги избием хуманно – с лопати по главите!
Проблемът не е нито в огромния брой бездомни кучета, нито в институциите ни. Проблемът е, че ние не знаем как да живеем заедно с животните си! Защото, пак ще се повторя за Индия, но само се замислете за флората и фауната там. Пази Боже!
Истината е, че докато не се изтече поколението на баба Славка, която не изпитва и капчица любов, а за уважение да не говорим, към добитъка си, нещата ще се повтарят. Докато не спрем да гледаме на животните като на добитък или сладък подарък от близкия зоомагазин, ще продължаваме да тровим самите себе си. Защото: „Който ров копае, сам пада в него!”.
И за финал искам за предложа нещо на онези, които смятат, че бездомните кучета трябва да се избият, защото сред тях има агресивни. Предлагам да избием също и всички мъже, защото познавам няколко изнасилени жени. После може да избием и жените, защото между тях има такива, които са убили децата си. А на края да изтребим и децата... ама хуманно, за да не се мъчат без родители!
