Един учител завел своя ученик в парк, разположен в подножието на планината. Паркът представлявал сложен лабиринт от високи стени и безбройни пътеки със завои. Естествено, лабиринтът нямал покрив и преходите му били осветени от слънчевата светлина.
Учителят завел ученика си до входа на лабиринта, пуснал го да влязат и ои оставил да намери изхода. Ученикът обаче се лутал един ден и една нощ, но отново и отново се връщал на пътека без изход. Отчаян, че не може да се измъкне, паднал на земята и заспал.
Събудил се, усещайки че някой го дърпа за рамото. Над него стоял надвесен учителят.
- Следвай ме – казал той.
Излезли от лабиринта и без да се обръща назад учителят започнал да се изкачва към планината. По пътя към върха той се обърнал към своя ученик:
- Погледни!
От това място високо в планината лабиринтът се виждал като на длан.
- Гледайки от тук, можеш ли да намериш пътя към изхода на лабиринта? – попитал учителят.
- Това е лесно, - казал ученикът. – Необходимо е само да се вгледам внимателно.
- Намери го и го запомни добре – наредил учителят.
След известно време те слезли от планината, ученикът влязъл в лабиринта и уверено го преминал, като нито веднъж не се изгубил.
- Урокът, който научи днес, е една от основните тайни на изкуството на живота – казал учителят, когато двамата се срещнали на изхода.
- Колкото по-далеч си от ситуацията, колкото по-високо се издигаш над нея, толкова по-голяма площ обхваща погледа ти, толкова по-лесно ще намериш правилното решение.