На 19 януари се навършиха 92 години от рождението на Ивайло Петров – един от значимите български писатели. В негова чест решихме да споделим с вас някои от най-запомнящите му се размисли за смисъла на живота, Бог и пътя на човека.
"Който отмъщава и убива дори на законно основание, като мисли, че ще премахне едно зло, той причинява друго зло. Да убиеш убиеца на брат си, ще причиниш на близките му, които са невинни, същото зло, което е причинил на твоите близки. Вместо десет ще страдат двайсет души - злото е отмъстено, но не и премахнато."
„Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл!"
„Знам, че животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш."
"Живях в слепота и все пак знаех или се досещах, че земното битие има "фабричен дефект". Знаех го от собствената си същност, от хората, с които общувах, от събитията, на които съм бил свидетел, от историята .Сега, след като духът ми преброди земята надлъж и шир и проникна дори там, където само въздухът прониква, узнах, че този свят не е просто "дефектен", а чудовищен .Навсякъде - и в обществения, и в личния живот - видях малко радост но много страдание .Над блестящите научни и технически постижения на човешкия разум властват тъмните човешки страсти пороци. Гладуващи милиарди хора, нечисти помисли, похот, насилие, убийства, войни, политически сплетни, егоизъм, разврат, завист, пошлост, ненавист с една дума -нравствен упадък. Дали няма да се окаже, че ако съм бил щастлив то е било само преди да се родя или след смъртта ми? "
„Казват, че българинът е генетично увреден. Това са глупости. Как ще е генетично увреден! Няма генетично увредени. Има просто исторически условия. Като те потискат толкова години, какъв ще станеш! Аз не обичам тази дума "българинът". По-добре да кажем „ние, българите"."
„В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.“
„Чест е за нас като нация, че тя може да си позволи да създаде една книга като „Бай Ганьо“, да се самоиронизира. Малко са нациите, които могат да сътворят това нещо.”
„Човек страда от раждането до смъртта си и затова си мисля, че животът е възходяща спирала на страданието. Страдания ни причинява дори най-благородната страст – любовта. Обладани от това велико чувство, ние страдаме от ревност, от съчувствие към близките си, от болестите на децата си, от взаимно неразбиране, от омраза и завист, от недоимък, войни и катастрофи.“
„Изкуството не се измерва на кантар. Освен обикновените оценки, има още една – личното предпочитание или пристрастието.“
