Вещите от детството, които трябва да запазим завинаги

Всички имаме скъпи вещи от детството, за които се сещаме изведнъж, докато разглеждаме старите семейни снимки. И така, като гръм, ни удря въпросът: „Яяяя, тази рокля ми беше толкова любима, къде ли е сега?“

Някои от тях отдавна са ги изяли мишките или са се загубили при поредното ни преместване. Други пък ни чакат там, на село, при баба и дядо, в някои прашен сандък, грижливо прибрани, за да ги потърсим някога. И би било наистина страхотно, ако ги вземем и съхраним, защото вчера те са значели много за нас, а днес – още повече!

Кичур от бебешката ни коса

Със сигурност повечето от вас имат запазен кичур от бебешката си коса някъде в семейното жилище. Това беше традиция на нашите родители, затова би било хубаво да я продължим. Друга позната традиция беше да се хвърлят пъпчетата ни на специални места, но някои от нашите майки и бащи така и не са успели да решат къде да го направят, затова и до днес пъпчето ви може да стои някъде, в някоя малка кутийка.

Панделките от първия учебен ден

Някога нямаше разнообразие на красиви панделки, диадеми и фибички. Налагаше се нашите майки да ги шият от специални ленти, за да ни спретнат за първия учебен ден.

Любимата играчка

Без значение дали е куклата булка, която Дядо Мраз от детската градина ви е подарил или първото балканче, или пък ръчно направената ви пушка... Любимата играчка от детството трябва да бъде запазена някъде в кутията със скъпи спомени. Може днес тя да изглежда безумна за вашето дете, но само вие си знаете колко безценна е всъщност.

Читанката и Букварът

Тогава може и да не сте я обичали много, но признайте си, сега ви навява само мили спомени. А и един ден може да ви бъде от голяма полза за вашия собствен наследник. Ще се убедите колко важни са читанките от някога в момента, в който погледнете днешните им варианти.

Лексиконът

Някога нямаше специални тетрадки лексикони, затова ни се налагаше да впрегнем наученото от часовете по труд и техника, цялото си въображение и да си ги направим сами. Обикновено нашите лексикони представляваха тетрадка или тефтер, облепени с изрезки от списания и „ламинирани“ с тиксо.

Сигурно повечето от вас пазят още скъпи предмети от детството си, като грамотите за отличен успех, бележниците си, старите кънки, ученическата чанта или друго. И винаги, когато отидем на тавана и ги изровим ни става едно такова мило и приятно, защото за нас това не са просто вещи. Това са най-щастливите и безгрижни мигове в живота ни.

Пазете ги, защото няма откъде да си ги купите!