Да си спомним за Великден на село и козунаците на баба!

„По обясними причини Великден по време на наше детство не се празнуваше. Официално, не се празнуваше. Но за разлика от Коледа, която почти никой не отбелязваше – Великден всички отбелязваха. Тайно, разбира се. Само че, тайната беше доста явна...

Боя за яйца се намираше много трудно (не, че обикновените провизии се намираха много лесно). На църква се ходеше "нелегално", и понеделникът след Велика неделя беше работен ден. Май само по това празникът се отличаваше от сегашния.

Като вече споменах, боята за яйца беше рядкост. Ако изобщо се намереше - най-често беше само червена. А пък ваденките (тези, които се "вадят" във вода, не сегашните лепенки) наистина бяха лукс. Затова пък правехме толкова импровизации с украсяването на яйцата. Поставяхме най-различни листенца, цветчета, стръкчета и какво ли не върху все още небоядисаното яйце и после го увивахме в някакво парцалче от тензух, тюл, тънък стар чорап или каквото има под ръка. След това потапяхме обвитото яйце в разтвора с боята и след няколко минути го изваждахме. Мястото с "апликацията" беше бяло, а останалата част от яйцето – боядисана. Ставаше много красиво! Също така рисувахме с восък върху яйцата преди да бъдат боядисани. После ги слагахме в боята, и рисунките оставаха бели – доста ефектно се получаваше.”

Из detstvoto.net

И ако в градовете все пак се намираше боя за яйца, то в селата тя беше като блян. Затова баба боядисваше яйцата с боя за ...вълна! И някои имаха толкова наситено лилав цвят (никога няма да ги забравя!), какъвто ние в града не можем да получим по никакъв начин.

Никога няма да забравим и козунаците на баба, онези домашните, които чакахме цял ден да станат готови и с нетърпелив глас все повтаряхме: „Още много ли, бабо? Ама виж, тестото вече стигна до тавана!“ Дали заради домашните яйца, дали заради истинското прясно мляко сутринта издоено от кравата или пък заради златните ръце на баба, но никога не успяхме да направим козунак като нейния.

А когато козунакът станеше готов, цялата рода (особено ние, децата) се нареждахме около софрата и късахме топлите парченца с такъв хъс, че за възрастните често не достигаше.

Чукахме се с дървени яйца.

Отлично знаехме, че само малките и заострени яйца са големите борци. Баба рисуваше кръст върху челата ни с първото оцветено в червено, а истинската магия се криеше в „тайното“ ходене на църква.