Децата, които остават без детство...

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

''Висящи'' кафета, ''висящи'' блюда, ''висящи'' деца – наскоро четох статия с това заглавие... И все пак е доста кофти да ги наричаме по този начин, защото и те са хора и не са създадени да бъдат ''висящи'' и цял живот да чакат някой да бъде мил с тях и да ги иска – като някаква стока. Да, за децата от домовете става въпрос... За тези, лишени от грижа и майчина ласка, същества. За тези, които не виждаме, защото са затворени в гадните домове, в които някои биват изнасилени, други пребити, а трети психически малтретирани. И то не от хората, назначени да се грижат за тях, които са 2-ма на 80 деца, а от по-големите си другарчета, които споделят съдбата им на прокудени, нежелани и отхвърлени от родителите си и обществото. Вярвате или не – истина е. Хората, които не са ходили в интернат, просто не знаят как тези безпомощни деца живеят, даже не бих могла да го нарека живот.


Напоследък стана доста модерно да искаме да дарим дрехите си на деца сираци, обаче е трудно, нали. Първо трябва да ги занесем на химическо, за което да платим доста прилична сума и да ни издадат бележка-сертификат. След това трябва да помолим за разрешение наетите за грижа на децата служители-настойници, които от своя страна да искат позволение от държавен орган... И то стана дълга и широка. Нормално е повечето хора да се откажат да дарят, каквото и да било, когато държавата го прави адски трудно.


Добре, хубаво е, че някой все пак иска да дари нещо... Обаче замислете се, бе хора, тея деца от какво имат нужда?! Не от дрехи, не от играчки или предмети. Тези отчаяни същества искат просто една прегръдка, само една единствена... А тя колко ще ни струва на нас, КОЛКО ТОЧНО? Нито лев, нито два, нито 20, нито милион, а нищо... А за тези отхвърлени, нещастни деца, това е цялото богатство на земята, от което имат нужда. Те просто искат внимание, а то с пари не се купува. Не желаят нито левчетата, нито дрехите, нито играчките ни, искат само някой човек да ги погледне с уважение и умиление, да си поговори с тях, да им се усмихне, да ги прегърне. И те ще са най-щастливите деца на света. По-щастливи дори и от нашите, които постоянно искат шоколади, бонбони и разни ''неща'' в знак на обич.

 

Разбира се, интернатските чеда се надяват и на това - някой слънчев ден да дойдат ангели и да кажат, че искат да ги осиновят. Ангелите идват, но дяволите им пречат да дарят с любов тези чакащи слънчица. Дяволи наричам самите родители на децата, които наричаме "сираци". Да, 90% от тези ''сирачета'' имат родители, които вместо да използват презервативи, раждат деца, които хвърлят буквално на боклука, без капка съвест ги оставят на произвола на съдбата. Хубаво – захвърлили децата, ама поне да ги дават на други настойници, защо ги държат в затвор? Истинските родители често имат пари за децата си, но просто не ги искат и едновременно не дават разрешение за осиновяване. Идват да ги виждат само, ако откраднат нещо, че как да не крадат милите като мама и тати ще дойдат, дори да се карат, пак си е вид внимание. По дяволите, за тези деца ми е по-мъчно, отколкото за тези без родителите. Те поне знаят, че нямат мама и тати, а не живеят цял живот с мисълта, че техните са ги изоставили...


Знам тези неща, защото 20 години живях до интернат. Там има прекрасни, нещастни деца и ужасяващи случки. Живеещите в домовете, момчета и момичета, имат право да излизат за по 2-3 часа на ден, но не всеки, дават им по 30-40 лева месечно – джобни пари. Нямат право да ходят на гости, дори на някого, когото харесват. Ако нещо такова се случи, със сигурност на следващия ден у вас ще има полицаи, които ще разпитват дали не си направил нещо на детето, докато е било у вас. Нямат право на почти на нищо, буквално затвор. Че те и кучетата в приютите ги разхождат всеки ден навън. Ще спомена и за изнасилените и бременни 14 годишни, и другите, пребити от по-големите си събратя по съдба. И кой е виновен освен държавата, както винаги? Дяволските родители, които ако ми паднат, бих затворила тях на такова място, да видим дали после няма да имат ментални проблеми и други отклонения.


Спомням си и кака Катя, искаха с мъжа й да осиновят дете от дома до нас. И при все че изкарваха добри пари, имаха собствено жилище и обожаваха децата, им отказаха след дълги и изтощителни опити. Причината бе, че апартаментът на потенциалните осиновители бил 64 квадрата - не достатъчно пространство за отглеждане на дете. Е, това е, кажете ми Вие, в каква държава живеем и какви деца възпитаваме, когато някой решава, че 64 квадрата и двама любящи родители не са достатъчни за отглеждане на дете?! Ами добре де, в тоя интернат имат по 4 квадрата на човек да живеят. И са бити, нещастни, отхвърлени и страдащи. Това явно е по-добър живот, според някои болни мозъци.

 

И накрая за капак след всичко, което тези невинни деца изживяват, като станат пълнолетни ги изхвърлят и нека се оправят от тук нататък сами... И какво очаквате от тези неправилно отгледани човешки същества – да създадат прекрасно семейство, да работят високоплатена работа, да уважават по-възрастните, да обожават децата си... Или да крадат, да не работят, да мразят останалите и да изоставят децата си... Слава Богу, има и от първия вид! Но за това някой, някъде е помогнал, прегърнал е дете, което ''няма'' родители, казал му е, че така не бива, уверил го е, че животът не е това, което изглежда в този затвор, казал му е добра дума и не му е подарявал дрехи или играчки... Дарил му е любовта си! А не е ли това най-важното нещо на света?!


 

Коментари към "Децата, които остават без детство...":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg